Живях почти девет години в Германия. Една в Есен, а през останалото време във Франкфурт на Майн. Невероятни места, особено Франкфурт. Тези, които никога не са посещавали второто, могат да добият поне малка представа за атмосферата там, като разгледат множеството снимки в интернет. Работа има за всички, които искат да работят, а нормално съществуване могат да си позволят всички, които имат работа. Бедни има, само защото не искат да работят. Звучи прекрасно и в сравнение с останалия свят е така. Няма да навлизам в подробности свързани със собствените ми постижения в чужбина, защото те не са важни за постинга, но трябва да спомена някои основни неща, за да може читателят да добие по-ясна представа за мотивите ми, свързани със завръщането ми в България. Научих немския език горе-долу добре, щом успях да се справя с десетките изпити във ВУЗ-а, в който учех. Не успях да завърша, но предполагам, че след като прочетете този текст, няма да ме питате защо. През последните две години и половина от живота ми там имах много интересна, нестандартна и що-годе добре платена работа за човек без висше образование. Имах перфектната квартира за ерген. Бях студент, като нямах ограничение за времето, което трябваше да уча, т.е. теоретично можех още 5 години да следвам и да взимам по 1-2 изпита на семестър, докато завърша. Имах и все още имам десетки приятели, основно българи, но не само. Дори имах и кола. Звучи много добре. Защо тогава се върнах? Най-краткият отговор на този въпрос е "Защото разбрах, какво точно искам да постигна в живота си.", но не е достатъчно изчерпателен и още по-малко ясен. Нямам никаква представа, дали ще успея, но поне знам посоката, в която искам да вървя и също така ми е известно, че единственото сигурно нещо по време на съществуването ми е, че един ден то ще приключи! За сферата, в която искам да се развивам, няма никакво значение, къде точно ще живея, защото всичко може да се случва по интернет. Защо тогава да не живея в България? Преди повече от пет години издадох книга, с която се опитах да отрека клишето "не всичко се купува с пари". Едва ли някой от четящите тези редове я е прочел, но ако има желание, може да хвърли един бърз поглед на следния мой стар постинг, който всъщност беше написан по повод представянето на книгата ми и който разкрива основната й идея - http://stamenmihalevski.blog.bg/drugi/2011/06/06/ne-se-prodava.760791 . Не желая да повтарям написаното там, затова няма да споделям отново мнението си по отношение на това, как парите МОГАТ да купят здраве, спокойствие, да подсилят любовта, да осигурят щастие и т.н. Гледната ми точка не се е променила, защото реалността е почти същата. Просто тогава не се бях замислял за нещо, с което занимавам мозъка си през последната година. Може ли човек да купи с пари чувството, че си е вкъщи? Единственият начин е, като си вземе билет за България и се прибере, поостане седмица-две, напсуват го на три-четири места, посети няколко кръчми, където да си поръча ракия и шопска салата, евентуално го ограбят или набият след запоя, нацели няколко стотин дупки по пътищата, докато шофира, изгледат го лошо продавачките на цигари, сякаш не печелят пари от него, а само им губи времето и отново се качи в самолета, който пък отлита някъде на запад. Защо изобщо на някой българин му е притрябвало да си прекарва почивката в родината, а още по-лошо, да прекара живота си тук?

   На пръв поглед няма особено голям смисъл, особено ако човек има възможността да се устрои в някое по-перспективно място на планетата. Нека обаче да направя няколко сравнения между нас българите с хора от някои други народи, за да се опитам поне, да убедя читателя, че не сме чак толкова "лош материал" и че си имаме нашите добри страни, които също като лошите ни напомнят, че сме си вкъщи, и които също така ни липсват в чужбина. Китайците са работливи. Браво на тях. Някой виждал ли е как се забавляват? Поинтересувайте се, може пък да ви хареса. Немците като цяло са коректни, точни и изпълнителни, за разлика от нас. Браво за което! Пробвал ли е някой да накара немец, да направи нещо не както се прави по принцип, а както би било по-лесно в дадената ситуация? Не че не е възможно да се ентусиазира, но първоначално със сигурност ще гледа скептично на идеята. Турците са задружни, не като нас. Да, но така, както българинът може да се справи сам в дадена ситуация, много малко хора от други националности биха го постигнали, просто защото сме добри индивидуалисти. Повечето западняци са тесни специалисти. Разбират си от работата и нямат особено големи претенции за знания по други теми. Никой не обича "разбирачи" по всякакви въпроси, но... Пробвайте да си поговорите с някой лекар-западняк на тема история например или пък архитектура, икономика, астрономия... Едва ли втори път ще има желание да разговаря с вас. Иначе за медицина може да си говорите цял живот. Разликата в манталитета обаче е само малка част от нещата, с които трябва да свикне всеки емигрант. Сега ще спомена нещо друго, което всъщност е доста по-болезнено, когато човек се опитва да се настрои с живота в държавата, в която е попаднал. Моля говорещите чужди езици да се опитат, да си преведат следните изрази, но не просто буквално, а със същия смисъл и само с едно изречение. Ако все пак успеят, да се запитат, дали изпитват същата емоция, когато изричат думите на чуждия език и когато правят същото на български - "и тогава си еба майката", "майката си е ебало", "ти си си ебал майката", "сега вече ми се еба мамата", "еба ли му майката", "ебал съм ти майката". Успех! Всъщност всяка дума от майчиния език е свързана с някаква емоция, а всяка дума от някакъв друг език, който е научил човек впоследствие е просто знание за това, какво означава тя, но не е директно свързана с емоцията. И езикът се научава в крайна сметка. Не е същото, като да говориш на български, но ако положиш усилия, ще си в състояние да обясниш всичко, което желаеш на другия език и то перфектно. Почти перфектно... На какъв език обаче искате да говорят децата и внуците ви? Ще дам пример със себе си. Прабаба ми по майчина линия е била гъркиня. Майка ми не говори гръцки, нито пък аз... Децата на мои приятели българи в Германия разбират български, но предпочитат да отговарят на немски по разбираеми причини. Техните деца обаче т.е. бъдещите внуци на приятелите ми, вероятно няма да го разбират толкова добре или дори няма да разбират нищо. След няколко поколения може би никой няма да си спомня, че са имали българи в рода си или ще го споменават така, както аз правя сега с прабаба ми - просто като любопитен факт, който няма никаква тежест. Ако вече сте се интегрирали във Франция, имате деца след годинка-две и внуци след двайсет-трийсет, как точно ще кажете на последните с едно изречение и със същия емоционален заряд и значение "В началото във Франция ми се еба мамата."? Както и да е. Вероятно и това ще го преглътнете някак си в името на финансовата стабилност. Има обаче още нещо, което ще боли до края на живота на всеки емигрант. Въпрос към по-младите такива - Според вас майка ви какво предпочита, да ви вижда веднъж или евентуално ако има късмет два пъти в годината за по седмица-две и да живее със седем-осемстотин лева на месец или да се виждате редовно или поне веднъж в месеца, и да разполага само с двеста лева на месец? Подобно нещо бих попитал и родителите, чийто деца живеят в България, но ще променя малко въпроса. Кое ще е по-полезно за изграждането на ценностната система на децата ви - да сте покрай тях и да имат по-малко джобни или да сте далеч в чужбина и да се виждате за по седмица-две в годината, но да разполагат с повече пари? Всъщност колко време прекарват емигрантите с най-близките си хора в България на година? Достатъчно ли ви е? Достатъчни ли са пет до осем месеца за десет години? Ами десет до петнайсет за двайсет години? До каква възраст ще живеете и каква част от времето си ще сте прекарали с хората, които най-много обичате? Естествено всички сме различни, затова и отговорите на тези въпроси също ще са различни.

   Когато напуснах България бях само на деветнайсет и бях намразил всичко, което се случваше тук. Не можех да понасям мутрите, дразнеха ме лъжите на политиците, овчедушието на масите, безразличието на интелигентните и куп други неща, познати на всички ни. Дори си мислех, че българското общество ще загуби един ценен кадър, едва ли не незаменим. Девет години по-късно вече не мога да определя, какъв кадър съм аз. Осъзнах обаче, че България може и без мен, може и без стотиците хиляди, които я изоставиха. По-трудно й е, но може. Продължаваше и продължава да си съществува. Времето минаваше и ще продължава да минава, но аз вече не мога без нея, защото тя вероятно е вечна, аз обаче не съм...  

Колкото повече емигранти толкова по-добре за олигархията.
България ще се оправи когато поне половината емигранти се завърнат пример, Освобождението 1878г богаташките деца де са учили по чужбината се връщат и възраждат Третата Българска Държава/Царство, стават военен фоктор на Балканите.
Само липсата на политически и дипломатически опит ни лишава от това да стане и политически субект с който света трябва да се съобразява, и всичкото това за 20-30 години.

За същите години сега какво постигнахме, разруха която сами си създадохме и за по лесно и да изплакнем съвестта си обвиняваме „световната конспирация и кого ли не.

Всичко вярно, но последните 4 изречения са пълен Идеализъм. Да, има я България и с всяка изминала година положението и "пада" под критичната нула. Въпрос: защо сме емигрирали в една или друга държава?! Защото "нещо" или "някой" ни е довел до тези ни мисли и действия. България Е и ще си остане моя РОДИНА, но на този етап и с днешните мили Управляващи мога /за огромно съжаление/ да я ползвам като туристическа дестинация и за нищо повече. Тъжно ми е за българите, защото имаме в пъти потенциал от западняците /в редица отношения/, но в България никой не ти разрешава да го развиеш. Напротив, "Те" те "натискат", докато се удавиш. И на Запад не всичко е по мед и масло и течен шоколад, но ако покажеш, че можеш те ценят и ти дават зелена улица да се развиваш. Не е като в България!!! Благодаря за споделеният опит, разбирам 1:1 какво чувствате и преживявате. Поздрав!!!

"...че България може и без мен, може и без стотиците хиляди, които я изоставиха. По-трудно й е, но може. Продължаваше и продължава да си съществува. Времето минаваше и ще продължава да минава, но аз вече не мога без нея, защото тя вероятно е вечна, аз обаче не съм... "
Този абзац особено много ми хареса!Хубаво е всички да си даваме ясна сметка за това!Аз не съм била в чужбина.Беше ми интересно да прочета всичко това .България и българите,въпреки всичко ,бавничко но вървим напред според мен!Зависи накъде гледаш:)!
Поздравления!Приятен ден!

Всеки може да постигне забележителни неща в България, ако не е такъв, какъвто е. Единственият проблем на България е този: населението на страната се състои от некадърни простаци, които като veilet хвърлят вината за своите несполуки върху другите. Най- често върху управниците на България. Да, вината на некадърния простак е ВИНАГИ извън него.

Нека да си говорим ИСТИНАТА: нито в Германия, нито в другите страни от ЕС могат да се спечелят ДОБРИ ПАРИ. Истината е тази: за четвърт век НИТО ЕДИН българин не забогатя в чужбина.

А в България вече повече от 1000 души имат милиони на влог. Повече от 30 000 души пък имат влогове с повече от 100 000 лева в тях. В България и САМО в България могат да се направят ГРАНДИОЗНИ неща и да се натрупат ГОЛЕМИ ПАРИ.

apostapostoloff, Вие сте жалка Натура, която избива комплекси, обиждайки неоснователно блогърите и то не за първи път. Вземете се в ръце и контролирайте нервите си и то както прилича на възрастен Мъж, а не на Пубер- точно така "изглеждате" с писанките си отстрани. Хайде, със здраве и повечко ПАРИ Ви пожелавам- види се, това е целта на Живота Ви!!!

Благодаря за коментара! Колкото повече емигранти се върнат в България, толкова повече проблеми ще има олигархията и то не защото тези, които сме живяли навън, сме нещо повече от останалите българи, а просто защото ще искаме да видим хубавите неща на чужбина, реализирани в страната ни. Не че останалите българи не искат да ги видят, но те просто не ги познават толкова добре, защото нямат нужния опит. Как можеш да направиш образованието по марсиянски образец например, ако никога не си живял на Марс? Можеш, но както всички знаем едно е теорията(ако ти е известна например), а съвсем друго практиката. Тези обаче, които са живяли единствено в България, познават по-добре системата тук, следователно и ще са по-наясно, как тя да бъде принудена да се актуализира, да се промени. Така че - съединението прави силата - пишеше някъде си :)

Благодаря за коментара! Да, вярно е, че последните изречения са пълен идеализъм. Просто съм си такъв. Не мисля, че държавата върви на по-зле. Това последното го приемам като мит, който се разпространява сред живеещите в чужбина и тези, които имат намерение скоро да емигрират. Защо? Ами защото се нуждаят от допълнителна мотивация за решението си да останат в чуждата държава или да напуснат България. Съжалявам, че съм толкова искрен, но това е моята гледна точка. За да се аргументирам ще кажа само, че в държава като Германия преди 10-15 години хората са имали поне два пъти по-добър стандарт на живот, а в България не мисля, че преди 10-15 години сме живяли два пъти по-добре. Сравнението е дори с една от най-развитите страни в света, а не с еквивалент на България. Мога да сравнявам с бивша Югославия. Мога да стигна и по-далеч, като припомня на четящите, че само преди 100 години е имало империи, като Османската и Австро-Унгарската. Те вече са история, но ние сме тук. Казвате, че нещо или някой ни е довел до тези мисли. Вярно! Само че девет години по-късно аз реших за себе си, сам да дирижирам това, което ми се случва, доколкото мога естествено, вместо да позволявам на някой или нещо да го правят. Може би ако един ден се оженя, нещата ще се променят, но това е друга тема :) Естествено не ангажирам никой с решението и мнението си. Те са си мои и ще си понеса последствията от тях, каквито и да са те.

Благодаря за мнението. Всъщност го споделям и съм оптимист по отношение на България. Защо? Бях дал отговор на този въпрос преди повече от година в един постинг - http://stamenmihalevski.blog.bg/politika/2013/05/02/moi-komentar-na-edin-posting-http-germantiger-blog-bg-politi.1106386 и въпреки че сега бих могъл да се аргументирам по-добре, доколкото си спомням и там съм описал част от причините да мисля така.

Ако единият не обиждаше, а другият не се обиждаше, по мое мнение щяхте да видите много истина в коментарите и на двама ви. Обиждащият по принцип има право, че много хора обвиняват другите за собствените си несполуки, но това не е български патент. Това си е общочовешка черта, която се е проявявала при всеки от нас в даден момент от живота ни, а по отношение на обидите... Не знам вие как гледате на нещата, но ако примерно всички говорят, че аз съм милионер, а всъщност не съм, тогава няма да мога да си купя ферари. По същия начин с некадърността... И... Дори и някой да пречи на България, ако ние сме по-добри от него, тогава няма да успява, а ако не сме, тогава причината пак ще си е в нас самите...

Това, което сърцето ти подсказва да направиш, е най - правилното.

Знам горчивата безтегловност на чуждата земя. Чудесно е , че се връщате!

Има един момент, на който искам да обърна внимание:

Щяхте да имате моето 100% браво, ако бяхте завършили успешно образованието си и въпреки отличните възможности за реализация, се връщате в България.
Тръгнали сте на някъде преди 10 години, с определена цел- да се изучите и се прибирате след 10 години без диплома! Състудентите Ви едва ли имат респект от Вас, посрамили сте България .

Изразявате се добре, може и да се занимавате с политика. Предполагам сте добър човек.

Щом се връщате в България - станете баща на 3 българчета- ето това е задача, общополезна. Трябва да се борим с демографската криза.

Останете, не поглеждайте назад към Германия!

ми е любопитно дали след 10-15 години ще разсъждавате сега. В момента сте много щастлив, че сте тук, но когато ви грабне живота образно казано, тогава е интересно.:)))
Когато отмине еуфорията /сега неприятните неща ви се виждат мили/, но когато ежедневно се сблъскате с тях дали няма да размислите? Много хора се върнаха, но когато създадоха семейства и се оказа, че стандарта на живот не ги удовлетворява /все пак сте живели много по-добре навън/ отново напуснаха "бойното поле". Предстои ви още много дълъг път и посоката и финалът зависи само от вас.
Успех!

Поздрави, за смелостта да разкриете публично мислите си! Не всеки може да го нваправи.

Трябва да си намериш личен лекар.
Следващото с което ще имаш проблеми са данъчните.
След време и за пенсия ще трябва да помислиш.
Успех!
И след шест месеца ще "припкаш" към Германия.

Така е, стига да си преведеш правилно "думите му", защото иначе може да стане като играта развален телефон.

Първо благодаря за нестопроцентовото браво! :))) Знаете ли, аз мисля, че дори и без диплома, по принцип човек има отлични възможности за реализация във Франкфурт. Принуждавате ме да разкрия малко повече лична информация, което по принцип не обичам да правя в интернет, но иначе няма да бъда ясен. Учех архитектура. Знаете ли колко е заплатата на архитекти в едни от най-добрите фирми в Германия например първите 10 години след завършването на образованието? Знаете ли колко струва наема на един 80-100 кв. апартамент на месец във Франкфурт, в квартал, който е що-годе добър? Знаете ли колко архитекти има и колко се появяват всяка година в Германия? Сам проверете и след това да говорим за възможности за реализация, заплащане, конкуренция и т.н. В началото на поста на едно място споменавам, че за сферата, в която искам да се развивам, няма значение къде ще живея т.е. мога да имам клиенти немски фирми, а да живея в Португалия, защото всичко може да се случва чрез интернет. Да, има общо с архитектурата, но не, не ми трябва диплома за архитект, а просто достатъчно знания и кураж, да ги приложа. На всичкото отгоре ако съм добър, ще съм в състояние да печеля колкото няколко архитекта в Германия и то от Португалия или пък Словакия, а защо не и от България. :) Защо тръгнах преди десет години към Германия съм описал накратко в последните няколко изречения и никъде не съм споменавал, че немската диплома ми е била някаква основна цел. Дали състудентите ми са респектирани от мен със сигурност не е от особено значение, защото както по-горе в един коментар написах, дори и всички да си мислят, че съм милионер, ако аз не съм, няма да мога да си купя ферари. Освен това ако някой човек мога да го респектирам само с дипломата си, тогава за мен няма да има значение, дали изобщо ще го респектирам. С какво точно съм посрамил България? :) С това, че не съм завършил ли? :) Посрамил съм само тези, които се респектират от дипломи и съм се посрамил само пред тези, които се респектират от същото нещо. По-горе споменах, какво е мнението ми за тях. Благодаря за комплимента за изразяването и за предположението Ви. Надявам се да е така. С удоволствие бих станал баща на три българчета, но дали ще ми се случи не е въпрос на планиране, но със сигурност имате право по отношение на демографската криза.

Прибрах се в края на март, което изобщо не е преди много време, но еуфорията отмина вече. Със сигурност след десет-петнайсет години няма да разсъждавам така, както сега, но има ли хора, които за толкова много време да продължават да мислят по същия начин по дадена тема? Ако е така, значи просто не са научили нищо ново. Това обаче не означава, че ще искам да емигрирам отново. В същото време не мога да обещая, че няма да го искам. Аз дори не мога да обещая, че утре ще съм жив, как да знам как ще мисля след десет-петнайсет години? Искате ли да живеете в чужбина(въпросът го задавам, ако сте си в България, ако не е излишен)? Ако да, идете и живейте десет години. И на мен ще ми е любопитно, дали тогава все още ще мислите така, както сега. :) Успех и на Вас!

Благодаря!

Благодаря! Поздрави и на Вас! :)

:) Ако проблемите се разминат само с личен лекар, данъчни и пенсия, направо ще си подсвирквам по цял ден. Не съм чак толкова голям оптимист като Вас. Щом обаче ми споменавате подобни неща, значи ще си позволя да предположа, че никога не сте живяли в чужбина и да споделя още нещо в този ред на мисли. Ежедневните проблеми, които човек има в България са от съвсем различно естество от тези, които се появяват в чужбина. Всеки има правото да си избере с кой вид проблеми иска да си има по-често работа. Аз направих именно това и то два пъти. Първият път обаче отказвайки да се занимавам с българските проблеми, не знаех какво ще представляват немските. Сега вече имам база за сравнение. Дали ще припкам към Германия? :) Девет години припках по веднъж, два, или три пъти в годината. Засега ще си почина малко, а след шест месеца... След шест месеца ще направя всичко възможно да съм там, където ми се иска и понеже не е чак толкова далечна датата, мога да Ви гарантирам на 99%, че това ще бъде България. В оставащия един процент включвам места като ония свят (никой не знае на коя дата е резервацията на билетчето му за там и въпреки че съм млад, нямам право да си мисля, че ще живея 70,80 или колкото там години, затова го споменавам), също така има една друга любов, която е по-силна от тази към вкъщи и която може да те отведе на много странни места по света, така че ако се запозная с някоя перуанка например, може да се озова и в Перу... Все пак не съм медиум, за да знам какво ще ми се случи.

Поздравления за решението ти! Изборът е правилен, макар и мъчителен. Но... не е лесно да си българин днес. Малцина ще устискат, но пък така ще успеем най-накрая да се преброим кой е истински и кой - не!

Желая ти успех, желязна воля и ... много инат. Тук се живее само на инат и от инат. Забиваш петите и просто отказваш да си тръгнеш, ей така – напук. Знаем каква е целта на едни господа – България, свободна от българи. Хайде де, няма да стане на тяхното, я!

Благодаря за подкрепата! С инатлъка нямам проблеми. :) В кръвта ми е. Даже понякога ми идва в повече, а господата... Господата да си научат уроците по история, за да разберат най-сетне, че каузата им е обречена на провал и само си губят времето...