Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2018 10:08 - Американец пита: Кои сте вие българите, от този свят ли сте? Отговорът на Павел го разплака
Автор: drlubenova Категория: Други   
Прочетен: 605 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

 


               

Познавам американци, немци, испанци, холандци, белгийци и др. които като дойдат в България и после не им се иска да си тръгнат. Доста съм се чудил на това поведение в началото. Все пак въпреки красотите на страната ни и добротата на народа ни, ние не можем да предложим удобствата, на които западняците са свикнали. Те обаче са готови да загърбят лукса само и само да могат по-дълго време да се докоснат до душата на българина.

Родените в далечни земи намират в нас нещо уникално. Въпреки бедността си повечето от нас не само са запазили човечността си, но дори показват и благородно държание. Ние сме хора, които са готови да поделят и последният си залък с непознат човек. Ние даваме от сърце и с дарът си даваме и част от своята светлата душа. Ние се грижим за своите стари хора жертвайки почивката и нервите си. Ние почитаме своите мъртви с такава признателност, която е непозната на другите.

Опознавайки ни, чужденците започват да изпитват възхищение към нас. Те виждат нещо, което народите им отдавна са загубили. Никога няма да забравя възклицанието на един американец – Who are you Bulgarians, are you from this world– Кои сте вие българите, от този свят ли сте?

Когато започнах да разказвам за историята ни, за добрите дела на дедите ни и за неблагодарността на другите, американецът се разплака. Човекът сложи ръка на рамото ми и рече – Толкова много несправедливост е извършена спрямо вас, толкова много лъжи са написани, откраднали са историята ви, а вие намирате сили да простите и да останете добри!

Това, което другите смятат за подвиг е нещо нормално за нас. Ние може да сме позабравили миналото си поради посетите от лоши хора заблуди, но не сме изгубили духа си. Следвайки своите стари традиции ние се протиповопоставяме на бурите на времето и успяваме да оцелеем.

Една интересна традиция е употребата на имената ни за роднини. Повечето от нас дори и не предполагат колко древни са думите майка, тате, дядо, баба, свекър, свекърва…

Те са едно ехо от отдавна отминали времена, времена, през които дедите ни са били господарите на света и носители на светлината.

Майка има диалeктен вариант ма (БЕР, Том III, 1986, с.593).Този вариант  не се среща сред изконните думи наафганистанци, талишци и иранци, но за сметка на това е регистриран на тракийски надписи от преди около 2700 години. MA е едно от имената на богинята-майка при фригите, чиято древна родина са Балканите.

Отново на фригийски надписи срещаме думата МАТЕРАН–майчин, на майката. МАТЕРАН  е записана предо около 2700 години, но е почти идентична на стблг. МАТЕРЬНЪ– майчин, на майката.

http://www.maravot.com/Phrygian/monument.W-01.jpg

Майката е хранилница, без нея новороденото няма как да оцелее и израстне. Дедите ни са осъзнавали това добре и поради тази причина са ползвали и името ДА за майката.

Думата ДА е просто стар вариант на дойка, а обяснение можем да получим от стблг. доити–кърмя, давам мляко. Сродна е и съвременната диалектна дума дада–по-голяма сестра, бавачка на деца. Езиковедите смятат, че вторичното значение на думата е възникнало поради това, че по-големите сестри бавят, хранят по-малките братя и сестри (БЕР, А-З, 2007, с.313).

Една слабо позната българска дума за майка е нана/нена. С нея за жалост се правят много спекулации. Понеже нанаозначава майка на санскрит и авестийски, някои хора са склонни да я обяват за иранска по произход, като разбира се пропускат, че нана присъства също в сръбски, кашубски и хърватски, вариант намираме и в гр. νάννα–майка, албан.nenл– майка. Сродна е и хетската дума ninda–хляб, храна. Нана означава тази, която храни, етимологията е скрита в българската дума нянка/ненка–женска гръд. Тук е мястото да се споменат тракийските лични имена Νανω/Нано,Νεινισος/ Нейнис. В ново време те са познати сред нас българите като Нанко и Ненко.

Бабата също е известна с това, че храни и гледа децата. Стблг. баба има и значението кърмачка (БЕР, А-З, 2007, с.23). Това, което езиковедите са пропуснали да отбележат е факта, че думата баба е сродна на арийската papu–гледач, гледачка, грижовница. Пропусната е и важната подробност, че съществува тракийска дума баба. Тя се среща в крепостното име Βαβα /Баба и в названието на одриския град Βαβουλη/Бабуле. Съществува също тракийско лично име Βαβα /Баба споменато от Прокопий, а и в епиграфски паметници от VIII век преди Христа.

Някои автори смятат, че думата кака се среща освен при нас българите, също и при някои ирански народи…Това не отговаря на истината. Значението на кака е по-голяма, по-висока, по-възрастна, а паралел намираме в тракйската дума каука-височина, също и в латв. kaukas–възвишение. Сродни са хетската кука–дядо, полската диал. кок–дядо.

Димитър Дечев съобщава за тракийско име Κακους/Какус, което е регистрирано на надпис от село Овощник, Казанлъшко – с. 222.

В етимологическите речници се посочват доста паралели на българската дума леля. Някои от тях са сръбската лела, украинската лелика, кюрдската лалу–вуйчо, а и албанската лала–леля.(БЕР, Том III, 1986, с.357). Общо взето най-близките по значение думи са от земите, които са обитавани от нашите деди траките. За това не е никак учудващо, че намираме тракийското име Λαλας/Лалас, което не е нищо друго освен по-стария вариант на българското Лалко.

Освен леля, при нас се употребява и думата тета, тетка. Тя е сродна на литовската –tetб–тета, тетка. За нея Хялмар Фриск смята, че е сродна на името на Тетида – майката на Ахил Пелеев (H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Heidelberg, 1960, z. 668). Фриск посочва, че става дума за предгръцко, пеласгийско име.

Това е напълно логично като се има предвид, че Артър Еванс и Алберт Йорис Ван Виндекенс отдавна доказаха пеласгийския произход на антропонима Ахил. Ахил от друга страна е посочен като водач на хора, които в по-късни времена са наречени българи.

За думата зълва са дадени доста подробности в етимологическия речник. Посочени са диалектните разновидностизолва, злъва, зъва, а също така сръбската и хърватска заова, украинската зовиця, белоруската завнця и др. Приятна изненада е споменаването на тракийската γελαβος–зълва (БЕР, А-З, 2007, с.666).

Калина е една интересна българска дума за роднина от женски пол. Калина е всъщност по-малка зълва, която снахата е заварила в дома. Eзиковедите посочват, че името произлиза от названието на растението калина, тъй като различните по възраст зълви се наричат с имената на плодовете на храсти и дървета – малина, дунка, црешня (БЕР, Том II, 1979, с. 169).

Живко Войников посочва приликата с келтското /ирландско/ caile – момиче, тох./б/ kl-ye, klaina – жена, а същотаджикската, ягнобска kelin – невяста, булка и др. Връзката калина-жена, тази, която ражда е логична.  Коренъткал, кел има значение – течение, потекло. Намираме го в думите челяд, чловекъ-човек, а също и в тракийски лични имена с наставка –келас, –килас.




 http://marihuana.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%B0/%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%86-%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB-%D0%B3%D0%BE


Тагове:   българи,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drlubenova
Категория: Други
Прочетен: 2043868
Постинги: 4536
Коментари: 237
Гласове: 2782
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031