Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2017 10:52 - Случаите "Сергей Антонов"
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 2167 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 07.02.2017 16:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Покушението срещу папа Йоан Павел II, поляк по националност,  е на 13 май 1981г. Извършителят е хванат на местопрестъплението с пистолета в ръка, Турчин, Мехмед Али Агджа, член на много известната турската терористична организация “Сивите вълци”. Затова и много бързо е осъден, “лично” така да се каже. Само след 2 месеца съдът го вкарва в затвора доживот. Търсенето на съучастници, връзки с други организации, тайни служби на други държави, започва след това. Този процес е твърде “многолик”, неясен, защото Политиката как да бъдат използвани добитите  резултати е по-силна от самата Фактология.

За първи път се отваря думата за “българска следа” на 25 ноември 1982, когато е арестуван Сергей Антонов (на 34 години тогава). Това е година и половина ПО-КЪСНО. Защо толкова късно след осъждането на Агджа, можем само да гадаем – просто защото всички знаещи днес вече ги няма сред живите. Освен архивите, разбира се, които “не умират”. Но затова по-надолу. Говори се, че ТОГАВА:  (според българските власти – цитатите в кавички)

- на една снимка от момента на опита за убийство е разпознат Сергей Антонов (ама не бил той, а “някакъв американец”, който казал “това съм аз”);

- тази година и половина е трябвала на една “гнусна американска журналистка” Клеър Стърлинг “да изфабрикува българската следа”;

- както и че самият Али Агджа е решил да “натопи българските тайни служби, за да се отърве”, но ЗАЩО БАШ НАС БЪЛГАРИТЕ НАТОПЯВА, при това след като вече е осъден доживот, се премълчава (защо се премълчава според мен, аз ще дам факти по-надолу).

По време на атентата Сергей Антонов е служител в бюрото на БГА “Балкан” в Рим. До датата на арестуването си, година и половина по-късно, той продължава да работи там, не е изтеглен или преместен. Може би защото Антонов е бил, говори се, параван на истинския извършител - някойси Хрисан Хрисанов, двойник на Сергей Антонов... Едно е сигурно: българските служби не са се опасявали от някакъв провал и издърпването на Антонов би било излишно и непрепоръчително. Тогава КАКВО СЕ  ОБЪРКВА година и половина по-късно - Ще отговоря след още някои подробности, които ще са ни необходими, за да се ориентираме в нещата.

По време на разпитите в италианското следствие Сергей Антонов посочва като свои съучастници още двама българи от българското посолство в Рим – Желю Василев (секретар на военния аташе) и Тодор Айвазов (завеждащ финансовата служба на посолството). Дори трима – и някакъв Иван Дончев. Някакъв, защото за този Дончев се знае само, че е дипломат и толкова. Дончев сякаш потъва вдън земя и от тогава до днес така и не изплува. (Много е възможно този Дончев да е първата жертва на това кърваво дело – има и други жертви, вижте по-нататък,) Нещата се развиват светкавично. Само след 5 дни – на 1 декември 1982г. съдия-следователя Иларио Мартела издава заповед за арест на Василев и Айвазов. Първият вече е бил в София, а в изданията от това време пишат, че вторият, Айвазов, се е качил на самолета за София, буквално час преди карабинерите да почукат на вратата му.

Тук ще задам прост въпрос: Защо след като българските власти са “абсолютно убедени, че Сергей Антонов е невинен”, България, като страна, докрай се прави на утрепана за официалното италианско искане за екстрадиране на Желю Василев и Тодор Айвазов като свидетели по делото? Свидетели, които биха помогнали за оневиняването на Антонов, нали! А не да се зареже Сергей Антонов на произвола и 4 години да бъде съсипван в италианския затвор, а накрая да бъде освободен поради липса на доказателства. “Поради липса на доказателства” - Ама естествено. Свидетели няма, не искат да свидетелствуват. Кой спасява кожата си? И дали?

На какво се надяват нашите комунисти, че ще успеят да се отърват? Това да не е някакво “местно убийство” като това на журналиста Георги Марков (в Лондон на рождения ден на Тодор Живков - 7 септември 1978), че светът да го забрави. Направен е опит да се убие папата! Много са глупави тези комунисти, не само нашите, всичките! Думата “глупави” не е съвсем подходяща. Безразсъдни е по-точна дума. Фатално безразсъдни за живота на хората по Земята изобщо!

Следствието на Антонов продължава 2 години и половина. Самият съдебен процес започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 година. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Освободен е поради липса на доказателства.

След още една година на обжалвания и протакания Антонов се завръща в България на 1 април 1986-та. Посрещат го като герой. Има предложение дори да стане “Герой на НРБ”. За да бъде забравен от всички само след три месеца. Известно време работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан“, след което е пенсиониран по болест. Напълно естествено според мен! Никой не се хвали с насраните си гащи.

 

Случаят “Антонов” позатихва до към Деня на Промяната – 10 ноември 1989. И почти веднага с идването на Демокрацията се разгорява отново, но за разлика от случая “Георги Марков”, повлича зад себе си купища лавини. Които падат и до днес.

Да продължа. Свалените от власт комунисти, участници, вземат всички мерки да спасят кожите си от неизбежните демократични проверки на убийствените им зулуми. Не само по делото “Сергей Антонов”. (Обърнахте ли внимание, че заглавието на постинга е “случаите” – множ.число, “Сергей Антонов” – един.число. Не е печатна грешка.)

На 5 април 1991 г. (Дим. Попов си отива. До правителството на СДС и Филип Димитров остава половин година) българският посланик в САЩ Огнян Пишев оповестява официално решението на българското правителство да даде на международна независима комисия неограничен достъп до архивите в България, свързани с атентата срещу папата. На 23 април 1991 г. в интервю за италианската телевизия президентът Желю Желев посочва: "Смятам, че това ново разследване е необходимо, тъй като съм сигурен, че комунистическият режим е бил способен на подобно действие". На 4 юли 1991 г. Главната прокуратура на България (Иван Татарчев  е главен прокурор) възобновява следствено дело номер 179 от 1982 г. срещу Агджа и възлага на Главно следствено управление да бъдат извършени допълнителни следствени действия за изясняване на обективната истина. Колкото и по течащото паралелно следствие за “лагерите на смъртта” в България след 9 септември има резултат, толкова е той и по делото “Антонов”. На 17 февруари 1994 Националната следствена служба, след тригодишно проучване на архивите на цивилното и военното разузнаване и контраразузнаване заявява, че няма "българска следа" в атентата срещу папата.

Междувременно още на 5 януари 1992г. се самоубива о.з. генерал-лейтенант Стоян Савов, заместник-министър на вътрешните работи от онова време, който е ръководел цялото разследване от българска страна в качеството си на началник на външното ни разузнаване и който единствен е държал на отчет т.нар. „нелегали“ – агенти, които нямат лични и оперативни дела, не са записани никъде. В деня на самоубийството си той е написал писмо до Леонид Кацамунски, началник на Следствието тогава, в което му обяснява, че зад атентата стоят МИТ (турските разузнавателни служби) и ЦРУ. Вероятно защото (иронизирам!) Кацамунски не е знаел. Или се е съмнявал.

Тогава на нас, гражданите на републиката, не ни беше съобщено, че ген.Савов се е занимавал с Агджа/Антонов. Просто някакъв генерал се е самоубил – от угризения или в знак на протест срещу нещо. А за писмото му ще научим чак след 16 години – в началото на 2008-ма. Защо?    

(Ген.Леонид Кацамунски е осиновителят на журналистката Анна Заркова, чиито син Крум Зарков е новоизгряваща звезда от екипа на Корнелия Нинива. Кое е по-вярно – Къса им е резервната скамейка на социалистите или Знаещите и Намесените в Нещата, не трябва да се изхвърлят (живи), защото могат да се разприказват за Нещата?)

Междувременно през 1995 година при зловеща автомобилна катастрофа на пътя Мъглиж - Казанлък си отива от този свят единият от “набедените за атентата” - Жельо Василев. Едва на 52 години. До ден днешен вървят версии, че катастрофата е била умишлена.

Тук ми се иска да ви припомня, че по време на ВСВ (1942 г.) българското правителство протестирало пред посолството на СССР за намеса във вътрешните работи на страната. Става въпрос за това, че съветска подводница стоварила на българския бряг при устието на Камчия нелегално ядро от 18 комунисти българи, завършили съветска военна школа, със задачата да станат организатори на бъдещото, “спонтанно” разбира се, партизанско движение в България. Отговорът на Сталин интересува ли ви? – “ТАСС е упълномощена да заяви, че тези твърдения абсолютно не отговарят на истината”. Е, чак пък “абсолютно”?! В годините на победилия социализъм устието на Камчия беше едно от най-популярните места по морето. Имаше даже няколко пионерски лагера. Лагерувалите там тогава, днес трябва да са около 55-60 годишни. Питайте ги - няма как да не си спомнят скромния паметник на брега на морето в чест на “българските подводничари”. Не съм ходил много отдавна на море в Камчия, нищо чудно този паметник още да стои... А знаете ли кога българските граждани научиха, че “ТАСС е упълномощена да заяви...”? – По същото, демократично вече, време на възобновеното проучване на Нац.Сл.Служба дали има българска следа в покушението срещу папата!

“НСлС е упълномощена да заяви, че “няма българска следа”!...

Само че Демокрацията не е като Комунизма. Тя е генно пристрастена към изясняване на обективната истина. Не спира да пита. Още повече, че след падането на Жан Виденов от власт, България завива по-твърдо към демократична Европа. По искане от юли 1997 г. на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев и на министъра на външните работи Надежда Михайлова към германските тайни служби по повод публикации в германската преса за разкрития на Щази за "българска следа" в атентата срещу папата, през септември 1997 г. в МВР е получена папка с копия на оригинални кореспонденции между Щази и бившата Държавна сигурност. Димо Гяуров, шеф Националната разузнавателна служба на България тогава, заявява, че в агенцията не се  съдържат нито преки, нито косвени "доказателства на българското участие в заговора. Архивите наистина са прочиствани, но такъв тип факти не могат да се укрият."

Вярно е, че не могат да се укрият, но могат да се премахнат хората, които са участвали. И тогава без свидетели, фактите престават да бъдат факти, си мислят комунистите. Да сте виждали по-глупави хора от тях?

На 27 март 2002 г. 39-ото народно събрание отпуска на Сергей Антонов пенсия за особени заслуги в размер на 200 лева месечно или 102 евро. Депутатът Станимир Илчев /НДСВ/ тогава заявява: "За първи път в най-новата история на България едно правителство се сеща да обърне внимание върху такъв случай. Ако се наложи България да консумира друг такъв случай, ще има ориентир как да се отнася към хора като Сергей Антонов, който успя да покаже достойнството на страната и качествата на българския характер."

(Станимир Илчев е съпруг на една много известна ТВ-водеща до преди няколко години - Светла Петрова. Синът им беше нещо намесен в някакви крими истории в Испания, ама какво стана – не знам. Самият Станимир Илчев беше евродепутат, благодарение на Меглена Кунева, която му отстъпи мястото си, след като беше “избрана от народа”. Царски им работи!)

Сергей Антонов умира мълчаливо, изоставен от жена си и дъщеря си, на 1 август 2007 г. в дома си на ул. „Сердика“ в София. Няколко дни преди да навърши 59 години. По тялото не е имало следи от насилие, а смъртта била настъпила няколко дни по-рано, съобщиха официално. Единствено “Дума” (3.8.2007) беше по-натъжена: “Наистина отиде си един честен и почтен човек, един ПАТРИОТ. Да не го забравяме! Всяко ровичкане в миналото на Сергей ще бъде кощунство към неговата светла памет!”

Тодор Айвазов умира от бързоразвиващ се рак през 2014 година. Странното е, че новината не е била огласена никъде от близките му. А паметта му не бе почетена на нито една от конференциите по повод годишнината от разбиването на слуха за "българската следа" през 2016-та. Впрочем същото се отнася и за Желю Василев.

Няколко думи за Мехмед Али Агджа, когото покрай Сергей Антонов забравихме. Съдът в Италия го осъжда на доживотен затвор. Това се случва през юли 1981-ва, когато делото “Антонов” още не е отворено. Помилван е от президента Карло Чампи през юни 2000 г.по молба на папата. Агджа е екстрадиран в Турция, където си долежава в затвора за стари убийства в Турция и за два банкови взлома извършени през 70-те години. Въпреки молба за предсрочно освобождаване през ноември 2004г., турският съд обяви, че той няма да бъде освободен до 2010 година. Това не се случва. След излежаване на 19 години в Италия и още 5 години в Турция той е освободен от турския затвор предсрочно на 12 януари 2006 г.

 

И по няколко думи за други българи, намесени в делото срещу Сергей Антонов:

- На 28 март 1984 г. в писмо до папа Йоан Павел Втори българският патриарх Максим отбелязва, че невинността на Сергей Антонов е безспорна не само за българския народ, но и за всички непредубедени хора. От името на Светия синод на Българската православна църква патриарх Максим моли папата "да изяви дълбоката си убеденост в невинността на Антонов".

И ако Максим умря на съвсем преклонна възраст, чак през 2012г. други не успяха да си поживеят повечко. Не са между живите българските дипломати, които отблизо познаваха Антонов и  знаеха някои подробности по “скалъпения процес” срещу него, но така и не посмяха да ги разкажат в  публичното пространство – военният аташе полковник Иван Кочовски, аташето по печата Васил Димитров и Венелин Коцев – дългогодишен посланик в Рим.

- Споменах Венелин Коцев. Това е човекът, който от името на България наема за защитник на Сергей Антонов, италианския адвокат Джузепе Консоло – нататък по едно интервю на Виолина Христова от 15.02.2012, в.”24 часа”:

Въпрос: Днес вие сте собственик на една от най-известните адвокатски кантори в Италия, от 10 г. сте в парламента, професор сте по публично право в един от най-авторитетните италиански университети - римския ЛУИС. Как стигнахте до всичко това? Как започна кариерата ви?

Отговор: Започнах да работя като адвокат още през 1971 г. Като всеки млад адвокат в началото се занимавах с всякакъв вид дела. През 80-те години дойде преломът за мен. Спомням си как с мен се свърза тогавашният посланик на България в Рим Венелин Коцев. Каза ми, че търси добър, независим и некорумпиран адвокат. Отговорих му - ето ме, готов съм. След това полека-лека българите започнаха да ми се доверяват, аз също им се доверих. Така в крайна сметка процесът завърши добре за България. - Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Жельо Василев бяха оправдани до последна инстанция - Касационния съд.

Въпрос: Навремето ваша преводачка беше Елена Поптодорова, която днес е дин от най-успешните български дипломати. Вие пък бяхте млад и неизвестен, а днес сте сред най-престижните адвокати. Следователно можем да кажем, че процесът “Антонов” се оказа като трамплин за хората, които участваха в него?

Отговор: Да, той беше много важен и беше решителен за завоя в кариерата ми. Ако обаче го бях загубил, щеше да доведе до негативен обрат в нея за мен.

Да добавя: Консоло е женен за Наташа Романовa, наследничка на последния руски цар Николай II, която по майчина линия е сродена и със Савоите.

- Йордан Орманков е говорител на българското правителство по делото “Антонов”. По силата на служебните си задължения като млад следовател той първи влиза в стаята на Горуня в ранната утрин на 8 април 1965 г. да документира самоубийството му. Категоричен е - убийство не може да има. Горуня се е прострвлял сам в лявото слепоочие. На 8 април 1995 г., точно 30 години след смъртта на Горуня, излезе заключение от извършена "допълнителна проверка на обстоятелствата, довели до смъртта на Иван Тодоров-Горуня". Направени са ексхумация и реаутопсия на трупа. Проф. Стойчо Раданов, бивш републикански специалист по съдебна медицина (самоубил се през 2008г., говори се, че причината са експертизи за сестрите Белнейски) заявява, че "Иван Тодоров - Горуня е починал от един куршум, изстрелян от упор в дясното слепоочие". Самият Йордан Орманков умира тихо и незабележимо за обществото някъде около 2000-та година. Не успях да намеря точната дата на смъртта му в Интернет.

- На 1 април 1986 г. Антонов се завръща в България. На аерогарата го посреща лично Боян Трайков, тогава главен директор на БТА и създател и координатор на много европейски комитети в защита на Сергей Антонов. Микрофонът му държи Иван Гарелов. Него го познаваме, ДНЕС като част от съветническия екип на президента Румен Радев. Заедно с Елена Йончева. (Помните ли? Преди година тези двамата имаха авторско телевизионно предаване “Оригин@лът”.)

Да ви припомня за Боян Трайков. Той е син на Георги Трайков (м-р на земеделието 1946/1950 и вицепремиер 1947/1949 в правителството на Георги Димитров, вицепремиер 1950/1956 в кабинетите на Васил Коларов и Вълко Червенков, първи вицепремиер 1956/1964 при Антон Югов и Тодор Живков, председател на Парламента 1964/1971, първи заместник-председател на Държавния Съвет на НРБ 1971/1974. Няма да изреждам длъжностите на сина Боян Трайков. Само ще запиша, че той умира в края на 2014 година на 82 години. И ще припомня едно негово интервю от 2011-та в което той си спомня за тия времена:

“... от никого не съм получавал указания. Тодор Живков си имаше една приказка: "Той си знае работата!". Чувах, че я е казвал и за мен по време на делото "Антонов". И може би заради това нито ми се обаждаше някой, нито ми даваше акъл. С никого не съм поддържал връзки. - (Усмихва се.)  - Всъщност имаше създаден екип начело с външния министър Петър Младенов. В него влизаха Зикулов от военното разузнаване, ген.Коцалиев и още няколко души, чиито имена съм забравил.”

Забравил бил Боян Трайков. Е, аз не съм забравил: В горещото лято на 1992г,, няколко дена ПРЕДИ “Боянските ливади” на президента Желев, (кое е причина, кое следствие?) бяха арестувани генералите Атанас Семерджиев, първото вице на Желю Желев от първия му парламентарен мандат 1990-1991 и Нанка Серкеджиева (за унищожаване архиви на МВР и ДС), Петър Чергиланов (бивш шеф на военно разузнаване и първия тъст на Илия Павлов) и Костадин Коцалиев (бивш шеф на ГСУ) за ... тъй и не стана ясно за какво. Слава Богу, демократичният съд ги пусна на свобода.

- В деня на завръщането на Сергей Антонов, по време на пресконференция за 13-ия конгрес на БКП, секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов заявява, че "България не е удовлетворена от оправдаването на Антонов "поради недостиг на доказателства", "няма честен човек на земята, който да не е стигнал до заключението, че Антонов е напълно невинен".

(Синът на Стоян Михайлов се казва Михаил Мирчев. Знаете го – беше кандидат за кмет на София в последните местни избори, днес е част от екипа на Корнелия Нинова. Внукът на Стоян Михайлов и син на Михаил Мирчев е кръстен на дядо си Стоян Михайлов и беше депутат от БСП в последното 43-то НС. Ако не се лъжа, най-младият депутат.)

- В 2012-та почина преводачът на Сергей Асен Марчевски, Който е превеждал на Тодор Живков, Людмила Живкова, Жельо Желев и Георги Първанов, освен това е работил с италианските политици Алдо Моро и Джулио Андреоти. Емблематично!

- Има и още много имена, ама аз нямам място. Затова ще завърша със съвсем прясната случка. В края на юни 2016г. независимият депутат Велизар Енчев внесе в пленарна зала проект за декларация, отдаваща почит на Сергей Антонов по повод 30-та годишнина от оправдателната му присъда. „Сергей Антонов е съвестта на хората, които все още вярват, че на този свят има справедливост" – това са думи от декларацията. Там пише още: “43-ото Народно събрание изразява дълбоката си признателност къв Сергей Антонов за неговото достойно поведение по време на съдебния процес и вярва, че правосъдието никога повече няма да принася в жертва истината и справедливостта." Депутатите от ГЕРБ и РБ отказаха да подкрепят тази декларация.

 

Толкова от мен за българската следа в покушението срещу папа Йоан Павел II през 1981 година. Отбележете, че съм посочил САМО БЕЗСПОРНИ ФАКТИ за тези събития. Неща, които никой не може да отрече. Не съм обсъждал съдбоносните за света промени в този период след 1980г., не съм се занимавал с историите между Агджа, СИСМИ, МИТ, ЦРУ, КГБ, Ватикана, папата и т.н., които са спорни, най-малкото защото информациите за тях са повече или по-малко скрити, оттам и непълни. Дума не съм написал и за посещенията на Агджа и други негови приятели от “Сивите вълци” в България – по същата причина. Който знае повече, нека говори. Аз от моята ниска камбанария виждам толкова.

Но и от нея, за камбанарията си говоря, се вижда УЖАСНО КРИСТАЛНО, че от делото ”Антонов” мирише на комунистическо. Яко мирише и няма как да се промени този факт “оттук до края на света”. Само вижте имената на участниците, техните позиции и постъпки. Да кажа още, че за споменатите имена и събития съм събрал, подредил и написал едва ли повече от една двайсета от всичко, което може да намерите и сами – ако ви остане време за политика, докато се занимавате с бизнес. (Иронизирам.)

Единственият ми “грях”, това е моята пристрастеност и убеденост, че за българската следа в покушението срещу папата от 1981 година трябва да се говори и пише без кавички. Затова е и този постинг. Да подреди необоримите факти така, че да убеждава максимално в това.

Към необоримите факти по делото “Антонов” съм добавил няколко “случки” през годините (повдигнати в червен цвят), които СЪЩИТЕ ХОРА ОТ СЪЩАТА ПАРТИЯ са сътворили. Със същите цели, със същите средства, със същата наглост. И със същият НИКАКЪВ ШАНС да се спасят от Съда на нормалното Човечество! Затова и постинга е наречен граматически неправилно – “Случаите Сергей Антонов”, но исторически е абсолютно точно. 

И понеже тия дни се навършиха 72 години от злокобните дни и нощи на т.нар, “Народен съд” ви препоръчвам ДА ПРОЧЕТЕТЕ И ДВЕТЕ ИСТИНИ за него:

- историческата истина, дадена в постинга на блогъра Milom от 3 февруари 2017 – “Трети урок за незнаещи” - http://milom.blog.bg/history/2017/02/03/treti-urok-za-neznaeshti.1507334

- и “истината на другарите”, виновни за геноцида, дадена в постинга на блогъра “1997” от 1 февруари 2017 – “Рузвелт и Чърчил искат разстрел за престъпниците Сталин: Да бъдат съдени!” - http://1997.blog.bg/history/2017/02/01/ruzvelt-i-chyrchil-iskat-razstrel-za-prestypnicite-stalin-da.1507038

Тия дни се провежда 49-я конгрес на БСП. Тази номерация включва всички конгреси на БКП и на БСП, КОЕТО НИ ДАВА ПРАВОТО да държим отговорни Корнелия Нинова и нейните млади и стари кадри за създадените концентрационни лагери в годините 1947-1962 (когато БКП управлява еднолично!). Ето ви един страничен (?) разказ за тези убийци:

На 14.09.1994 година бе убита по особено мъчителен начин Надя Дункин, една 77–годишна старица. Убитата е свидетелка по делото на Юлия Ръжгева, надзирателката от женския лагер в Скравена. Надя Дункин е онази жена, която се осмели преди година да каже пред телевизионните камери в лицето на своите преки мъчители, че са престъпници. Ръжгева като изпълнител тресеше посивялата си глава страхливо, а нейният началник Петър Гогов четеше предизвикателно вестник "Дума". И в това няма нищо случайно. В неделното радиопредаване "Неделя 150" (18.09.1994) "социалистът" Дончо Конакчиев опонира на Йордан Василев, който заяви пряко в ефир, че това е убийство на важен свидетел по делото за лагерите, така: "Вярно е, че в лагерите е имало извращения, но не бива да забравяме, че народната власт наследи тези лагери от фашистко време."

Социалистът Дончо Конакчиев  беше предложен от БСП за кмет на София, а родният му брат Величко Конакчиев повече от десетилетие водеше радиопредаване по националното радио. На следващия ден, понеделник, в сутрешното предаване "Хоризонт преди всички" Лили Маринкова си приказваше с един зам.началник в Следствието (Румен Георгиев), който пък каза: "Политиците да си гледат работата, а да не ни дават акъл кое убийство е политическо, кое криминално". Беше сърдит на Йордан Василев за неговата оценка на убийството на Надя Дункин.

Да намирате разлика в наглостта на комунистите от онова време и времето на “Сергей Антонов”, когато търсят да намерят оправдания за убийствата си?!

Няма да намерите. Затова да напомня пак: Изключително наивни ще бъдете, ако повярвате в новата “БСП за България”. И да попитам пак: Кое й е “новото”?

И къде изчезна “лява България”?
П.П. 7.2.2017 - От около месец забелязвам, че няма коментари към моите постинги. Не говоря за "Деденцата", на които им е спуснато "Окръжно" да не ми влизат в блога, че ще се "заразят" вероятно. Говоря за демократично настроените блогъри - Дори техни коментари няма. Това не ме вълнува толкова, защото моята главна цел е "да си кажа в блога". Така оставям за следващите след мен, дори когато закрият БЛОГ.БГ или само dobronameren.blog.bg, онова което ТЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ. Но го отбелязвам специално, защото искам да съм честен към съблогърите си:  Ако вие пишете коментари към мен, но не ги виждате, причината не съм аз, а модераторите. Голям праз -
Още един случай "Антонов" - глупаците си мислят, че като не публикуват Истината, от това следва, че тя престава да съществува,




Гласувай:
4



1. dobronameren - БСП вече не е "лява". Казва, че е "нова". Всъщност точното е "за България".
07.02.2017 22:12
Хайде сега съвсем конкретно. Днес е 7.02 и вечерта по БНТ тече публицистичното предаване "Референдум". Спор между БСП (3 души) и ГЕРБ (също 3 души) за предизборните им програми. От страната на БСП имената са: Драгомир Стойнев, Крум Зарков и Стоян Мирчев.
Върнете се и прочетете отново имената от случая "Сергей Антонов". Дядото на Крум Зарков е Леонид Кацамунски. Дядото на Стоян Мирчев е Стоян Михайлов. Е, кое им е "новото" на новите социалисти от БСП? Това е първия въпрос. А втория ми въпрос. по-скоро подкана към вас: Отговорете си защо вярвате на внуците им на тия? дядовци?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873241
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031