Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2017 12:30 - Проклятието на Тутанкамон
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1065 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.11.2017 12:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Проклятието на Тутанкамон

Posted on ноември 17, 2017 by TT-K

image

Става ясно, че масовото изселване на фараона Ехнатон напълно съвпада с библейското на Мойсей и като потвърждение на тази хипотеза намираме отговор и в една друга, последвала загадка – т. нар. проклятие на Тутанкамон (предполагаемия син или брат на Ехнатон). И двете събития имат една обща тайна, чието официално раз- криВане може букВално да Взриви днешната религия и политика. Почти век витае призракът около името на фараона-дете Тутанкамон. Откакто Хауърд Картър открива гробницата (официално на 27.11.1922 г.), най-информираните относно детайлите умират необяснимо бързо, за много кратко време. Пет месеца след откриването на погребалната крипта на древния египетски цар финансиращият начинанието – лорд Джордж Хърбърт Карнарвън, е бил ухапан от комар по бузата и след този тривиален инцидент здравословното му състояние се влошило и довело до неговата смърт поради отравяне. • Завареният брат на граф Карнарвън – Обри Хърбърт, умира по необясними причини през 1923 г., след обикновено изваждане на зъб. • Канадският архитект Ла флъор, пристигнал в Египет през април 1923 г. в перфектно здраве, за да помогне на Картър, умира едва няколко седмици след това от загадъчна болест. • Вследствие на странна белодробна инфекция през същата 1923 г. умира и Джордж Джей Голд – най-близкият приятел на граф Карнарвън. • Само след една година, през 1924 г., издъхва видният археолог Ивелин Уайт, сътрудничил на Картър В съставянето на описа на погребалния чеиз на фараона. Тялото му е намерено да Виси на въже и набързо направените полицейски заключения са, че става въпрос за самоубийство. • Няколко месеца по-късно при неизвестни обстоятелства прекъсва житейския път на Дъглас Арчибалд Рийд – английски учен, отговарял за извършването на рентгенови снимки на мумията на фараона. • През 1926 г. проклятието застига и Бърнард Пайн Гренфел – изтъкнат специалист по древни ръкописи, консултант на Карнарвън в преводите на египетските текстове. • Частният секретар на лорд Карнарвън – благородникът Ричард Бетел, е намерен мъртъв в леглото си през 1929 г. в резултат на необичайно спиране на сърдечната дейност. Бетел е помагал на Картър в работата по каталогизирането на съкровищата на Тутанкамон, а истинската причина за смъртта му е останала завинаги загадка. • Лорд Уестбъри – баща на Ричард Бетел, умира няколко месеца след смъртта на сина си, падайки от прозореца на апартамента си в Лондон. Случаят е архивиран като самоубийство. В спалнята му е намерена ваза от алабастър, притежание на скандалната гробница на Тутанкамон – изключително ценен предмет, който не присъства в официалния списък на намерените находки. Вазата по всяка вероятност е била присвоена от неговия син. • От странна болест умира и египтологът Артър К. Мейс – учен, който през 1922 г. е сътрудничил на Хауърд Картър в реставрирането на гробницата. Преди да умре, Мейс е бил много близък с лорд Карнарвън и е допринесъл много за съставянето на книгата Гробницата на Тутанкамон, заедно с Картър. Още в началото на 1923 г. започва да се оплаква от влошено здравословно състояние, което довежда до смъртта му на 6 април 1928 г. • През 1929 г. лошият късмет застига и лейди Алмина – съпругата на лорд Карнарвън, която умира по същия начин като него – от инфекция, причинена от насекомо. • Египетският принц Али Кемал фахми Бей, заинтересован от тайните на гробницата като евентуален купувач на откраднати съкровища, е намерен мъртъв през 1929 г. при неизвестни обстоятелства. Престъплението е извършено в лондонски хотел и английската полиция бързо приключва случая, приписвайки убийството на жена му. • Марвин Хърбърт – вторият доведен брат на лорд Карнарвън, умира през 1930 г. в Рим при неизвестни обстоятелства. • Пак лош късмет и за английския египтолог сър Артър Едъард Пиърс Броум Вейгал, работил активно с Картър, Карнарвън и останалата част от екипа по време на разкопките. През 1933 г. е покосен от неизвестна треска, в резултат на която умира. Никой не е посмял да поиска съдебно разследване за въпросните случаи, а пресата по онова време е предпочела да намери обяснение на мистериозните фатални събития като поредица от случайности или като слухове за ужасното проклятие на фараона, което носи тотално унищожение на всички, свързани с това разкритие. Колкото повече проклятието покосявало жертвите си, толкова повече информационната преса подсилвала атмосферата на суеверие, откъдето произлиза и една от най-известните в света съвременни легенди. По-късно тази история поражда още по-впечатляващи разкази и анекдоти за неблагоприятни поличби, настъпили в деня на отварянето на криптата. Разпространяван е и слух, според който в момента на излизането от гробницата и на последния работник се е извисила пясъчна буря точно пред тунела, водещ към гробницата. От това свръхестествено събитие последвало появяването на хоризонта на величествен сокол (символ на царската власт в Древен Египет), полетял на запад – към мястото, където древните египтяни вярвали, че отиват душите на мъртвите. Към този епизод, лишен от каквото и да било обяснение, биват прибавяни и други, все no-вълнуващи и фантастични, разпространявани в цял свят. Една от най-невероятните истории разказва за смъртта на лорд Карнарвън, починал в Кайро в 1,55 ч сутринта – точно в момента, в който е издъхнал, всички светлини в града угаснали. Злополучната му участ била последвана и от неговото куче. Някои дори разказват, че горкото животно преди смъртта си е издавало ужасяващ вой от страх от присъствието на невидимо враждебно същество, което го е измъчвало. С удължаването на списъка на мъртвите медиите продължавали да публикуват всяко едно предполагаемо свръхестествено обстоятелство, което може да потвърди проклятието, според което Тутанкамон отмъщава за оскверняването на царската гробница, убивайки всеки, дръзнал да светотатства. Въпреки това, съществували нотки на съмнение дори и сред най-податливите на внушения. Хауърд Картър – главният отговорник на експедицията и същинският откривател на гробницата, остава необяснимо как недокоснат от фаталните последици на ужасния бич на наказанието. Връщайки се към истинската причина за кончината на лорд Карнарвън, установяваме, че остава неясна. Много преди смъртта си английският благородник проявява очевидни симптоми на отравяне. След като се е заразил с предполагаемата смъртоносна инфекция, претърпява необяснима загуба на зъби и тяхното непрекъснато изронване, т. е. типично- то отравяне с арсеник. Как е възможно? Химическите и бактериологическите изследвания, проведени в гробницата на фараона още на другия ден след официалното откриване, показват липсата на такова вещество в помещенията на гробницата на Тутанкамон, което категорично изключва възможността от заразяване. Също и смъртта на Артър Мейс – сътрудник на Картър, е оставила много тревожни въпроси. Биографията му, публикувана през 1992 г. от писателя Кристофър С. Лий, потвърждава подозренията. В нея е отразен текстът на едно писмо, написано от Мейс на 14 януари 1927 г. до стар негов приятел, в което разкрива, че ужасното му здравословно състояние е в резултат на мистериозно заразяване от арсен. Творбата не дава правдоподобни обяснения как Мейс се е заразил смъртоносно. Тайна, която трябва да се укрие? Американският писател Арнолд Бракмън в книгата си Търсенето на златото на Тутанкамон (1976 г.) убедено твърди, че отварянето на гроба на Тутанкамон е единственото археологическо откритие, в състояние да предизвика грандиозен политически и религиозен скандал, както и всичко, свързано с неговата епоха. Благодарение на тези открития Бракман смята, че безусловно и недвусмислено може да се покаже тясната връзка между първия в историята фараон-монотеист – Ехнатон (no-всяка вероятност баща на Тутанкамон), и Мойсей, който според традицията на Стария Завет е повел израелския народ от Египет. Така посочва важна следа за разгадаването на загадката на редицата смъртни случаи, свързани с мистериозното проклятие. В подкрепа на тези хипотези са налице показанията на Аий Кийдик, които писателят Томас Ховинг дословно цитира в своята книга Тутанкамон – неразказаната история (1978 г.). Кийдик потвърждава, че през 1924 г. е бил свидетел на оживена дискусия между Картър и високопоставен служител на английското посолство в Кайро. Споменава също, че по време на буйната словесна конфронтация Картър е заплашил, че ще оповести публично „злободневното, парещо съдържание на папирусите, открити в гробницата” – документи, както сам заявява Картър, които ,.разказват за истинската и скандална равносметка на изселването на евреите от Египет”. Кийдик добавя също, че в края на дискусията Картър стига до раз- умно споразумение, за да мълчи. Оттогава за въпросните папируси не се е чуло нищо повече. Изчезналите документи Тайнствените папируси са били регистрирани и каталогизирани по време на първия инвентарен опис при официалното откриване на гробницата, но тяхното съществуване бива шумно опровергано от самия Хауърд Картър, веднага след като медиите започват да разпространяват новината. Събитие, случило се малко след внезапната смърт на лорд Карнарвън. Картър обявява, че погрешно е класифицирал някои превръзки на фараона като папируси заради липса на достатъчно светлина в криптата. Неговото обяснение скоро губи почва под краката си, защото, ако става въпрос за обикновено недоглеждане при каталогизирането, членовете на неговия екип би трябвало да са го забелязали своевременно предвид огромния интерес към ценните исторически документи на фараона. Очевидната лъжа на Картър оказва обратен ефект – вместо да погребат завинаги новината за откритието, изчезналите папируси на Тутанкамон стават предмет на клюки и спекулации15,  превръщайки се в истински подозрения, след като Картър и Карнарвън не един път обявяват фалшиви данни пред медиите. След отварянето на гробницата става ясно, че двамата главни откриватели са влизали скришом в помещенията на криптата преди официалното откриване, укривайки редица предмети от погребалния чеиз на фараона. Потвърждението за откритите папируси се намира в писмо, което Карнарвън е изпратил през ноември 1922 г. до свой доверен приятел – египтолога Алън Гардинър. В това конфиденциално писмо е описал детайлно намерените предмети в гробницата, като споделя следното: „Дма една кутия с папируси.“ Този факт се потвърждава и от последвало писмо от Карнарвън до сър Едгар А. Уолис Бъдж – пазителя на египетските древни находки в Британския музей. В същото това писмо от 1 декември 1922 г. Карнарвън споделя, че е намерил във фараонската гробница документи с много голямо историческо значение. Освен това, съществуването на тези древни ръкописи е споменато публично дори и в един от официалните бюлетини, които ежедневно са отразявали новините от Луксор по време на разкопките. В телеграфното съобщение, изпратено от Артър Мертън на 30 ноември 1922 г., се чете следното: „В една от намерените В гробницата кутии с навити на рула папируси очакваме да открием голяма част историческа информация.” Както е известно, в случай на важно археологическо откритие откривателят избягва да дава официални изявления, докато не е напълно сигурен в неговата автентичност. Трудно е да се повярва, че 4 дни след събитието нито един член от екипа не е предприел необходимите разследвания. Известно е също, че Хауърд Картър никога не е отричал направените изявления от лорд Карнарвън и че първоначалната версия на инвентарния опис на находките е променена едва след смъртта на лорда. Според някои източници лорд Карнарвън потвърждава появата на папирусите в дадено от него интервю на 17 декември 1922 г. (21 дни след официалното откритие) пред кореспондент на Таймс. Следващи важни факти научаваме от египтолога Алън Гардинър, който по това време е бил в течение на случващото се, тъй като е бил информиран директно от Карнарвън. След оповестяване на новината публикува своите становища за действителната стойност на откритието пред Таймс от 4 декември 1922 г. В интервюто си заявява: Предпочитанията ми ме карат да бъда особено заинтересован от намерената кутия с папируси… От друга страна, тези документи биха могли по някакъв начин да хвърлят светлина върху промяната на религията на еретиците (фараоните на Амарна) към предишната традиционална религия, което само по себе си е доста интересно… Кутия Номер 101 След като вече е ясно историческото и религиозното значение на папирусите от гробницата на Тутанкамон в кутия Номер 101, класифицирана от Картър, могат да се разберат и причините, поради които те все още се считат за експлозивни и от политическа гледна точка. Евентуалното официално разкриване на документите ще покаже безспорно както египетския произход на библейския Мойсей, така и мултиетническата същност на неговия народ. Това ще доведе до сериозни затруднения за ционисткото политическо движение, което винаги е отстоявало тезата за учредяВането на държавата Израел на палестинска земя. Ако тази новина е била обявена през 20-те години на миналия век, или когато Израел е бил все още политически проект, е ясно, че в международен аспект ционистите биха срещнали голяма съпротива за неговото прилагане. Риск, който не би могъл да си позволи да поеме дори и най-мощното лоби в света. Историческите и расовите претенции на ционисткото политическо движение Ционистките идеи започват да се разпространяват в рамките на еврейската общност чрез публикации и речи на Бени- амин Зеев, известен с името Теодор Херцел22. Неговата книга Еврейската държава от 1896 г. се превръща в един вид свещен текст за най-ревностните ционистки борци. Теодор Херцел е известен в историята като основател на Световната цио- нистка организация (първата в световен аспект) – движение, което по същество пропагандира две основни концепции: за еврейската раса и важната историческа връзка с Обетованата земя Ерец – Израел (което не означава в буквален географски смисъл Земята на Израел, а Земята на потомците на Яков, или на израилтяните). Ционисткото лоби никога не е било обикновено политическо движение предвид изключителната еврейска финансова подкрепа в световен мащаб. Тази помощ за бъдещите еврейски заселници е тема и на историческата среща на видни банкери и масони през 1897 г. в Базел по време на Първия ционистки конгрес. На това събрание е присъствал и небезизвестният еврейски банкер Едмонд Ротшилд, който поставя на дневен ред идеята за създаване на кредитна институция, чиято основна цел да бъде подкрепата на ционистката кауза. Така се ражда Еврейският колониален тръст – финансов инструмент, създаден от най-влиятелните и богати банкери в света с цел да се осигури изкупуването на земи на арабските територии, за да ги предоставят на новите заселници. На 2 ноември 1917 г. (само 5 години преди откриването на гробницата) британският държавен секретар – евреинът лорд Артър Балфур, изпраща писмо до барон Уолтър Ротшилд (лидер на британската еврейска общност), което се превръща в Декларацията Балфур. В нея дословно се заявява: „Правителството на Негово Величество е благоразположено към създаването на Национален еврейски дом в Палестина и ще направим всичко по силите си, за да улесним постигането на тази цел, като трябва да е ясно, че с нищо не бихме накърнили гражданските и религиозните права на нееврейските общности в Палестина или пръвата и политическия статус, от който се ползват евреите в другите страни.“ От тази дата започва изпълнението на необходимите условия за раждането на израелската държава, след като цио- нистите са осребрили официалната подкрепа на британското правителство. Въпреки огромния натиск, упражняван от високите финансови кръгове и постигнатите от тях политически успехи на световно ниво, ционистката пропаганда (имаща за основна цел учредяването на еврейска държава в Палестина) първоначално не се радва на особен успех. По-голяма част от евреите и равините успява напълно да се интегрира в страните, в които живеят, и не са имали никакви намерения да се преместват в Палестина. Докато ционистите опитват на всяка цена да утвърдят и да разпространят идеята за съществуването на биологична еврейска раса. Защитават тази идея чрез пропаганда на произведенията на фанатици като Владимир Жаботински. По време на интеграционния процес в тази епоха еврейската раса се смята за етнически чиста (макар никога да не са представлявали раса), като в твърденията си стигнат дотам, че смятат изграждането на еврейска държава за единствено възможно решение. В тази обстановка никак не е трудно да си представим как евентуалното оповестяване на съдържанието на папирусите би пренаписало историята за произхода на еврейския народ, а това би нанесло много щети на ционистката кауза, и то по смъртоносен начин. Декларацията Балфур през 30-те години на миналия век и идването на власт на Адолф Хитлер допринасят за постигането на широк консенсус на ционистката политика в рамките на цялата еврейска общност. Вследствие на антисемитската пропаганда от немския диктатор (изглежда, единственият взел на сериозно мита за еврейската раса) много евреи с готовност приемат предложението да се преместят за постоянно в Палестина. Така се задейства мощен емиграционен процес, който довежда до основаването на държавата Израел. Колкото и да е парадоксално, политиката на расова сегрегация, наложена от Фюрера, се оказва в полза на ционистите, които настояват за масова еврейска емиграция в Палестина. Спектърът на Ротшилд Макар да няма явни доказателства за отговорността на ционистите в странните смъртни случаи, съществуват някои много тревожни обстоятелства. Трудно би се пренебрегнала една любопитна връзка, а именно: присъствието на барон Едмонд Ротшилд в кръга на хората, узнали първи истината за ВзриВоопасиото съдържание на документите. Видният банкер се е радвал на привилегията да получава информация от първа ръка като близък роднина на Алфред Ротшилд – финансистът, погасил всички дългове на обеднелия граф Карнарвън. Алфред Ротшилд е биологичен баща на съпругата на Карнарвън – лейди Алмина, дъщеря на Мари Фелис Умуел, за- конно омъжена за англичанина Джордж Умуел25. Тази родствена връзка на член на един от най-мощните еврейски родове с лейди Алмина (също жертва на проклятието) авторитетно се демонстрира в спомените VII-ия граф на Карнарвън26. Нали става ясно, че ако наистина е намерен исторически документ, който разкрива произхода на еврейския народ, влиятелен член на ционисткото лоби като Ротшилд би го разбрал сред първите. Източник: Откъс от книгата на Марко Пицути „Забранените археологически открития“



Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39763008
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031