-Моите очи обвити в лен. Чакащи да срещнат теб. Моят ум облечен в песен ,чакащ да запее в твоят хор, Моето тяло ,стъклена статуя ,чакаща дланите ти от слънце. Моите вени от желание ,впити в твоето тяло. Желаеш ли ме?

-Коварна си.

-Нима?

-Отпивам те, а ти не чувстваш. Не с длани ,а със своите пори те поглъщам, а ти с кал ме храниш. Поемам, заемам ,надхвърлям ,хвърлям твоята участ ,а ти ме съдиш. Как обичана желаеш да си ти?

-Искам да науча твоята дълбока ,искренна , единствена съкровенна истинна ,така както малкото дете откъсва крилото на пеперуда, за да види какво има в нея, така и аз искам да те убия.

-Не ме търси.

-Нима?

-О, да . Недей. Аз съм мъж , а ти жена!
-Мъж или жена , все пак сме две еднакво човешки същества. 
-Скука ме обзема с теб. В твоят страх потъвам в плен. Не врявам на изопаченият ти ген, ни на усмивката ти мила, ни на душата ти вкопчила се в мен. 
-Зная ,защо е така. Ще изчакам гладен да си ти и ще ти сготвя пържени женски очи.