Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2015 19:49 - Приказки за трохите ...
Автор: indiram Категория: Новини   
Прочетен: 846 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тези „Приказки за трохите” си имат история. Ще споделя кратка-та версия.

Разговарях с един приятел и той ми разказа за разговор с друга негова приятелка. Тя споделила, че винаги става първа, преди другите, от масата, за да не събира трохи-те. Казах на приятеля ми, че това ми е твърде познато и има едно стихотворение, в което се говори за трохи-те. В близките дни се поразрових из старите ми тетрадки, намерих стиховете и ги изпратих на моя приятел. За жалост, не съм отбелязала автора им, но вярвам, че един от Вас /а, може би, всички Вие/ знаете повече за автора и творбата. Ето стиховете, които някога съм записала /преписала/ в тетрадката ми:

„След мене бягяше като луда,

И ето пак при мен си дошла.

Разбрах, че няма пъстра пеперуда

Със сигурни крила.

Сега мълчиш, сега се извиняваш,

Веждите ти са капещи стрехи.

Аз не съм просяк да ми подаряваш

На чувствата последните трохи.”

Но, някак си, тези „трохи” погълнаха дните ми. И един ден, просто изпълзяха в „Приказките за трохите”, пъво едната, после другата… И после, понеже не ми дойде друго заглавие, нарекох /си/ ги „Приказки за трохите” и ги номерирах…

И… Изпращам Ви ги...

 

 

Приказка за трохите 1

 

По пътя ни -

В желания, в мечти…

Поднасят ни често трохи

Другите…

Отказваме ги

Противостоим

Индивидуалничим

Капризничим

Не се доверяваме

С трохи не се храним

Не желаем трохи

Не ги искаме...

...

Минават години...

Събрали сме

Незнайно как

Много трохи...

Замесваме ги...

Неусетно...

Какъв вкусен хляб!

Заповядайте!

Да ви е сладко!

 

София, 30.03.2010г.

 

Приказка за трохите 2

 

Дойдохме гладни

изгладнели до тук.

Предложиха ни

някакви трохи –

остатъци от нечия трапеза...

Отказахме храната

/Искаме цели блюда

И да е пълна масата.../

Сто и още пъти-

Не искаме трохи...

Ни тук

Ни някъде

Ни някога

Никъде и никога!

За нищо на света!

А, бяхме гладни, немощни...

Може би нямаше

какво повече да ни дадат...

Освен трохите...

Може би щяха да ни бъдат

достатъчни... трохите...

Но, ние ги отказахме...

Сега не сме на масата...

На ничия маса не сме...

И няма маса...

И няма трохи...

Сега сме сами...

 

София, 30.03.2010г. 




Гласувай:
7
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Здравей, Индирам!
16.07.2015 12:40
Харесвам коментарите ти, а с шепата трохи тук се почувствах най-щастливото врабче на света.
До следващия път
nalia
цитирай
2. indiram - Здравей, Налия!
16.07.2015 14:29
Благодаря ти!
Радвам се, че съм докоснала твоето сърчице и ти пожелавам да бъдеш все така най-щастливото врабче!... И, около теб, и на другите врабчета да предадеш хубавото настроение!
До скоро!
Индирам
цитирай
3. mt46 - Поздрав!...
21.07.2015 23:10
Вариант 2 ми хареса повече...
цитирай
4. indiram - Благодаря, mt46! Поздрав и на ...
22.07.2015 16:29
Благодаря, mt46!
Поздрав и на теб!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: indiram
Категория: Новини
Прочетен: 334886
Постинги: 857
Коментари: 883
Гласове: 2457
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930