Вилица на шията 
Прът в краката 
Камък о главата 
Така сме ние
Колкото да искаш 
Нещо да измислиш 
Няма да измислиш 
Някой не иска
И пак по адета 
и с ръки у джобете 
дене ще дремем 
заплати да вземем
а макар и инак 
ден да не мине 
без онуй грак 
що граде ми
Ам, пак до шията 
у ногите, у главАта 
пречки по пътя 
Ега ти хавАта 
... 


Леки корекции (вкарах малко местен говор/диалект)
стихите са от 27.03.2000г. 

Още по-хубаво е станало "и с ръки у джобете", а какво е туй грак, що граде ми, не разбрах :-)

Честит Великден!
... :-)))
Умница си ти, Налия, и от тебе, няма да се отричам...
Хубаво е станало и продължава да става... ама за мене не става
Беше причина да напусна работа, гледайки ръки в джобете, как вземат заплати...

У Библията (не съм прочела още Корана) пише, че като работи някой (човек) някому, онзи (комуто работи) в края на деня, трябва да му плати надницата/заплатата - като правило...да не си отива човека гладен...
А, как е днес - Заплати, НЯМА! ...

Аз, все още съм безработна - Очаквам предложения за работа, но... като в Епопеята на Дедо Вазов - Помощ от нийде не иде...
Обаче, имам Надежда, че ще дойде!

Иде и Гергьовден! - който за мен е СуперДен! - най-хубавия ден за цялата година!

Благодаря ти, Налия!
Поздрави!