Една песенчица... 




L"ETE INDIEN- JOE DASSIN





Живи и здрави! 
Поздрави!

Минусите в Математиката стоят под Нулата, а Плюсовете са над Нулата!
Грубо, казано, разбира се...

Поздрави!

Кажи ми, мила,
на човек дали му се умира?
Как да напусне този свят,
тъй цветен, в светлина облят,
обвил сърцата ни в прегръдка,
както млада хрътка
прегръща първата си плячка?
Красивото безмилостно ни мачка,
недостижимо, непостижимо!
Омекваме в ръцете му кат пластелин,
ще съберем ли сили за едно "Амин"?

Хубаво или лошо, но написах това, докато слушах тези две вълшебни изпълнения.
Текстът на магьосницата с разпознаваемия глас е много лесен, а втората песен е до болка позната...
Не знаех, че си франкофонка. Не те ветрея с клонка, но се оказа жена със вкус, изостряща ни сетивата с брус.
Поздрави!
П и е р

Много ми е приятно и забавно да общувам с теб! - Ха, сега, се питай, защо...
"...на човек дали му се умира?" - не познавам такъв, :-))) Стига с умирачките...
Казвала съм, помня, че съм учила френски език в Гимназиятя и после във висшето...
Казвала съм и за английския - че не искам да то уча, но все пак съм понаучила и някоя друга дума.
Обаче, с годините, почти забравих френски - не ми се е случвало да го упражнявам... А, от дивотия (и последна мода), се заплеснах и по други езици - гръцки, английски,
Най-лошото е, че забравям и руския...
И да ме ветрееш, едва ли ще ме изветриш...
За бруса - имаш сетива! - мога и да кося, познавам сечивата и оръдията на труда!

Знам, че каквото казваш, е с хубаво чувство!
Благодаря ти, Пиер!
Поздрави!
И, също и на Генерала до теб!

А, дали ще дойда в Калофер - още не знам, но... Поживем, увидим!