ПРЕДИСЛОВИЕ (в книгата) 

СИНТАКСИСЪТ  

Един човек, загледан в своите уравнения, 
твърди, че Вселената имала начало. 
Имало Голям взрив, казва той.
Експлозия на експлозиите - и Вселената се родила.
И тя се разширява, казва той.
Дори изчислил продължителността на живота й:
десет милиарда обиколки на Земята около Слънцето.
Цялото земно кълбо възторжено го аплодира; 
до един приемат, че неговите изчисления са наука.
На никого и през ум не му минава как допускайки,
че Вселената има начало,
човекът просто отразява синтаксиса
на майчиния си език;
синтаксис, който изисква начало - като раждането,
развитие - като съзряването,
и край - като смъртта.
Вселената има начало
и тя остарява, уверява ни човекът,
и ще умре, както умират всички неща,
както и сам той е умрял, 
след като потвърдил математически 
синтаксиса на майчиния си език.  


ДРУГИЯТ СИНТАКСИС 

Наистина ли Вселената има начало? 
Вярна ли е теорията за Големия взрив? 
Това не са въпроси, макар и да звучат така. 
И дали синтаксисът, който изисква начало, 
развитие и край, е единственият синтаксис, 
който съществува? 
Това е същинският въпрос. 
Има и други видове синтаксис. 
Един от тях например изисква да се приеме като факт 
съществуването на различни варианти интензивности. 
При този синтаксис нищо не започва и нищо не свършва; 
при него раждането не е точно определено събитие, 
а специфичен вид интензивност, 
същото важи за съзряването, същото и за смъртта.
При този синтаксис човекът, вглеждайки се в своите 
уравнения, открива, че е изчислил достатъчно много 
варианти на интензивности, 
за да заяви авторитетно, 
че Вселената никого не е имала начало 
и никога няма да има край, 
а че е преминала, преминава и сега и ще преминава 
през безброй колебания на интензивността. 
Този човек съвсем спокойно може да заключи, 
че самата Вселена 
е колесницата на интензивността 
и човек може да се качи на нея, 
за да пътешества през нескончаеми промени. 
той ще стигне до всички тези заключения 
и до много други, 
без може би никога да осъзнае, 
че само потвърждава 
синтаксиса на майчиния си език. 

........................................................................ 
В тази книга Карлос Кастанеда  говори за шаман, вместо за магьосник... 
...............................................................................
от Уикипедия: 
Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда 
(на испански: Carlos Cйsar Salvador Aranha Castaсeda) е американски писател, социолог и антрополог от перуански произход.
... 
Живи и здрави! 
Поздрави!

Жокери/Джокери има!
...
Беше ми странно името Карлос Кастанеда - вече е приемливо... Дори повече!...
Забелязвам, че в този момент се е изгубило от постинга ми, цитираното от Уикипедия, името на Карлито на испански (с латинските буквички)...

Поздрави!