Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2016 20:56 - -АНТ-
Автор: indiram Категория: Новини   
Прочетен: 467 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 АНТИ - от Уикипедия: 

Антите (на старогръцкиБνται, на латинскиAntae) са източнославянски племенен съюз от късната желязна епоха в днешните югозападна и централна УкрайнаМолдова и югоизточна Румъния.

Сведения за тях има от III век, през IV век воюват с готите, а в началото на VI век участват в славянските нападения срещу Източната Римска империя. През 560 година претърпяват тежко поражение от аварите.
...

Антите са описани като мощно племенно обединение във византийски и готски източници от VI век. За първия им известен вожд е сочен Варунбал (133-157г.). Йорданес в "Гетика" пише, че антският вожд (rex Antorum) Бож (363-375) нанася поражение на готите, но е разгромен от войските на «винитария» Витимир и около 375 г. заедно със синовете си и 70 старейшини е нападнат и убит от Ерманарих крал на готите Гревтунги и за определен период е установено готско господство. В "Аналите на Лангобардите" се споменава странатаAntaib [2]. която се предполага се, че се отнася до антите. В 5-ти век след като готите са победени от хуните, а последните отминават към Панония антите достигат апогея на своето могъщество. Савирите участват в голямата Битка на Каталаунските полета в 451 г. между Атила и римляните. В 446-490 вожд на антите е Хорсабад. В 468 г. антът на византийска служба Анагаст, комендващ войските в Тракия, разгромява хуните на Денгизих, лично обезглавява и изпраща главата на хунския вожд в Константинопол. През 469/ 470 г. обаче, подстрекаван от Аспар, той вдига метеж срещу императора и завзема няколко укрепления, като след преговори бунтът е прекратен безкръвно. Друг ант, византийски пълководец от тази епоха е Всегорд.

Първото отбелязано в историята славянско нападение на юг от Дунав, вероятно през 519 г., е извършено именно от антите по време на император Юстин I. Те са разбити от Герман, стратег на диоцеза Тракия кактоПрокопий Кесарийски отбелязва[3] и за години нападенията спират, а антите стават федерати, получават субсидии и започват да бъдат наемани в имперската армия. В 535 г. един от антите пленен от славините(склавините) се обявява за вероятно произхождащия от антите виден източноримски генерал Хилбуд (Хвалибуд, Chilbudius), в този момент племената на Анти и Славини са временно в мир и роба Лъже-Хилбуд е предеден на едно от антските племена. Негов другар, също роб, но римлянин убеждава господаря им, че това наистина е римския генерал и трябва да бъде върнат на Юстиниян, което би наложило пътуване през земите на империята. В края на крайщата самозванеца се разкрива като един от тях пред единоплеменните си анти и иска да бъде освободен, но те намират за по-полезно да поддържат заблудата и той е задължен да продължи да поддържа фалшивата си самоличност.[4] По същото време голям брой анти изглежда са се присъединили към византийците в Готската война 535-554 и е описано, че са воювали срещу остготите в Lucania.[5] В 555г. таксиарх на византийския флот е Доброгаст. Около 555г. антите не само извършват нападения за плячка и роби южно от Дунав, но започват и да презимуват и осядат там докато в следващото столетие Балканите постепенно са плътно заселени от анти и славини.

Вождът на антите Идар (Идариз) е споменат в периода към 560—580 г., негови синове са вождовете Мезамир и Келагаст, убити при дипломатическа мисия в двора на аварския хаган Баян след спречкване на Мезамир с помощник хагана и хан на кутригурите Заберган. Вожд на антския съюз става Мусокий (Μουσοκιος) в 593 г той е разбит и пленен от византийския стратег Приск. Непосредствено преди това Приск преминал Дунава и нанесъл поражение на по-низшестоящия вожд Ардагаст, чиито хора през 593 г. атакуват Тракия, но са отблъснати, а византийците пренасят войната на тяхна територия. Страната им е разорена, без обаче вождът Ардагаст да бъде хванат в плен. Битката става след форсирането на реката от имперския генерал Генцон (Gentzon) при Дуросторум (Силистра), антският лагер е нападнат в полунощ, Ардагаст се препъва в дънер и само близостта на реката го спасява да не бъде заловен. След разгрома командващия Приск праща своя лейтенант Александър през р. Helibakion (дн. р. Яломица), да излови малките групи продължаващи да атакуват войската му, но армията се обърква не успява да изгори скривалищата. Положението е спасено от един гепид, който бил близък на антите и познавал тайните пътеки. Византийците успяват да пленят много от противниците, които според гепида били шпиони на своя цар Мусокос. Самият той е примамен да прати флотата си от лодки на Дунав, за да евакуира разбитата армия. През реката са пратени 150 еднодръвки и гребци, на които Александър устройва засада с 200 свои войници. Той изненадва през нощта напилите се противници, изколва ги и се прехвърля с основните сили от 3000 души през реката. През това време в лагера се извършва погребалната церемония на брата на Мусокос и войниците отново са пияни, вождът е изненадан и заловен жив, а клането на противника продължава до сутринта. Ардагаст преди това неколкократно напада и разорява земите на империята: в 577г. стига Пелопонес, в 584 подстрекаван от аварския хаган Баян отново напада, през Тракия достига до "дългите стени" пред Константинопол, като успеха му изневерява само в две битки - при р. Ергина (Ергене) и Анисион, но в крайна сметка е отбръснат от пълководеца Коментиол и се оттегля зад Дунав, в 585 г. пак напада стига до Адрианопол, но е напълно разбит от същия Коментиол и се спасява с паническо бягство зад Дунав. Поражението през 593 г. обаче не прекратява войната, на следната 594 г. е предприето ново нападение и се налага Александър да побеждава отредите на противника, навлезли в Мизия. След Мусокий вожд става Пирогаст през 595 г. [6]. В 578 г. при антския вожд Давритас (Даврентий), аварите пращат делегация за да го склонят да им се подчини, но във възникналата свада хората на Давритас убиват аварите.

С нашествието на аварите след победата им над антите в 577 г. единното племенно обединение постепенно изчезва от историческата сцена, последното му споменаване е в 602 г.[7] . Племената на антите обаче остават. Bождовете на «тавроскитите» се споменават като участници вОбсадата на Константинопол от авари и славяни в 626 г, което е последният голям военен поход на антите. Последният известен антски вожд е Ардомир II (717-741).

...
Има карта и други картинки!... 
...

Живи и здрави! 
Поздрави!



Тагове:   анти,   картинки,   ант карта,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. indiram - ...
04.10.2016 21:37
Случва ми се ... да пускам/публикувам материали от Уикипедия...
И, все си мисля, кой ги пише тез(тези) материали - ???! ...

За този материал пишеше, че се нуждае от още информация...
Който може да помага на Уикипедия!

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: indiram
Категория: Новини
Прочетен: 943878
Постинги: 857
Коментари: 885
Гласове: 4489
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031