Бисер Христов Киров е български поп-певец, музикант, композитор и дипломат. Заслужил артист на Руската федерация от 2009 г. [2][3]

• 1Биография
  • 1.1Младост и образование
  • 1.2Музикална кариера
  • 1.3Обществена работа
  • 1.4Работа в телевизията
  • 1.5Смърт
• 2Признание и награди
  • 2.1Държавни отличия
• 3Личен живот
• 4Други
• 5Източници
• 6Външни препратки

Роден на 4 септември 1942 година в град София. Произхожда от семейство на свещенослужител – баща му Христо Николов Киров е пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, а майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя: Апостол и Цвети. Родителите му са от с.Чокманово.[4]

През 1961 г. завършва 22 у-ще в София с пълно отличие. През 1961 – 63 г. отслужва военната си служба в артилерийския дивизион на град Марица (сега Симеоновград). През 1963 – 67 и 1970 – 73 г. следва въвВХТИ – София, специалност „полупроводникови материали“, през 1968 – 69 г. следва в Софийския държавен университет – „журналистика“.

През 1988 г. завършва РАТИ (Руската академия за театрално изкуство) в Москва, Русия, с отличие – специалност „музикална режисура“ в курса на проф. Иоаким Шароев.

Като ученик свири на цигулка, след това на виола, а впоследствие – и на китара. Пее в рок-дуети сГеорги Минчев, които продължават по време на съвместната им военна служба и като студенти. Случайно на 8 декември 1966 година е чут от Морис Аладжем и през 1967 г. започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“.

Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка проведени, чрез „Софияконцерт“, „Кюнстлерагентур“, „Госсконцерт“, „Прагоконцерт“, „Пагарт“, „Кубартиста“, „Джим Халси Ко“, „Макс Арт Интернешънъл“. Четири сезона е солист във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г. В продължение на осемнадесет години е най-популярният певец-чужденец в ГДР.

Като композитор има записани над 300 свои песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и др. езици. Песните му са писани по стихове на поетите: Димитър Методиев, Иван Николов, Матей Стоянов, Георги Константинов, Емил Симеонов, Васил Сотиров, Кръстю Станишев,Георги Джагаров, Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, Владимир Голев, Дочка Банева, Андрей Дементиев, Олег Беликов, Галина Боголюбова,Николай Добронравов и други.

Българските композитори, творили за Бисер Киров, са Зорница Попова, Тончо Русев, Петър Ступел, Морис Аладжем, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Иван Пеев, Атанас Косев, Александър Бръзицов, Ангел Заберски, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Дечо Таралежков, Димитър Вълчев, Найден Андреев, Янко Миладинов, Борислав Панов, Ясен Обретенов и много други.

Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и късосвирещи (малки) плочи в Испания и САЩ, както и девет компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.

Пял е с оркестрите на Уди Хърман, Карел Краутгартнер, Оркестра дела мусика модерна-Куба – Тони Таньо, Биг бенда на Немското радио – Мартин Хофман, Биг бенда на Радио Прага – Вацлав Вобруба, Големия оркестър на Юрий Силантиев – Москва, Глен Милър Оркестра – Нюола фестивал, Биг бенда на БНР – Вили Казасян, Биг бенда на Полското радио и много други.

Негови партньори на сцената са били Йорданка Христова, Карел Гот, Хелена Вондрачкова, Дийн Рийд, Марила Родович, Удо Юргенс, Дъсти Уест, Бола де Ниеве, Елена Бърк, Рой Орбисън, Алла Пугачова, Франк Шобел, Рой Кларк, Дагмар Фредерик, Дон Уилямс, Йосиф Кобзон, Чеслав Ниемен,София Ротару, Лев Лешченко и много други.

В продължение на 20 години името му е сред десетте най-популярни поп изпълнители на Източна Европа. Големите му международни хитове са: „Macht alle Tьren und Fenster auf“, „Das ist Musik fьr mich“, „Sag’ auf Wiedersehen“, „Cuba-Bulgaria“, „Guantanamera“, „La casa grande“, „Дождь“, „Татьянин день“, „Алеша“, „Птица счастья“, „Народна китка“, „Обичам“ и много други.

Концертен артист в Русия и страните от ОНД. Почетен президент е на ежегодния детски международен фестивал „Музикална дъга“ в градВолгоград, Русия.

Жури е на международните фестивали в Сочи, СССР, Хавана и Варадеро, Куба, Ялта-Москва – Транзит, Русия, Златния шлагер и Славянский базар, Белорусия, Бархатний сезон, Украйна, Гласовете на Азия, Казахстан, Славянск, Краснодар.

От 1997 г. е в борда на съветниците на Халси Инститют (за музикален бизнес), Оклахома, САЩ.

От ноември 2006 г. до юли 2010 г. е съветник по културата при посолството на Република България в Москва.

Режисьорски и продуцентски предавания на Бисер Киров в БНТ са: „15 години група Сигнал“ (1993), „Бисер Киров – шоу“ (1993, 1994), „Коледария“ (1995), „Родопска коледа“ (1996), концертите „Бисер Киров в НДК“ (1998) и „Юбилеен концерт 2002“, „Звезден Рожен“ (2000 и 2006), „Празници на руската песен“ (2001), по негова идея са създадени биографичните музикални филми „Аз не съм никакъв Бисер – 30 години по-късно“ (2002) и „Рождество за всички“ (2004).

В периода 1995 – 2002 г. е продуцент, режисьор и водещ в руска телевизия на детските предавания „Златното ключе“ и „Чудната приказка“ в РТР и ТВ „Култура“.

Умира на 7 ноември 2016 г. от мозъчен инсулт, като преди това е боледувал от рак. [1][5][6]

Поклон пред светлата му памет.

Лауреат е на фестивалите:

• 1967 – Сочи, СССР – Трета награда
• 1968 – София, VIII фестивал на младежта и студентите – златен медал
• 1969 – Барселона, Испания – Първа награда на Олимпиадата на песента
• 1971 – „Златният Орфей“ – първа награда за изпълнение (Голяма награда не се дава)
• 1973 – „Златният лъв“, Лайпциг, ГДР – златен медал с Карел Гот, Марила Родович и Регина Тос
• 1974 – Познан, Полша – „Познанска пролет“ – лауреат
• 1975 – Дрезден, ГДР – Голямата награда за изпълнение
• 1976 – „Златен делфин“, Югославия – лауреат
• 1978 – Хавана, Куба, XI фестивал на младежта и студентите – златен медал
• 1978 – „Златният Орфей“ – Голямата награда „Златния Орфей“ за композиция – с песента „Сонет“
• 1979 – „Златният Орфей“ – Голямата награда за изпълнение на песента „Вечерница“ на Ат. Косев
• 1981 – Гала, Хавана, Куба – Голямата награда
• 1982 – „Нюола фестивал“, Канзас, САЩ – Голямата награда и награда на публиката
• 1983 – Тампере, Финландия – лауреат на конкурса на Интервизията
• 1984 – Готвалдов, Чехословакия – Голямата награда и звезда на ОРТ
• 1985 – Москва, СССР, XII фестивал на младежта и студентите – златен медал
• 1987 – Специална награда „Шоу мастър“„ в песенния фестивал Кевън, Ейре (Ирландия)
• 1992 – Голямата награда на ФИДОФ, МИДЕМ, Кан, Франция
• 1995 – „Легенда на естрадата“ – награда от фестивала Гласовете на Азия, Алма Ата, Казахстан
• 1997 – Трета награда от 126 песни за Москва в конкурса на Московското кметство по случай 850 години Москва – с песента „Обичам Москва“ по стихове на Владимир Башев
• 2002 – Почетна награда – Мечът на Алма Ата, Казахстан

Десетки награди на българските конкурси: младежки, телевизионни, като „Мелодия на годината“, пролетни, „Песни за морето, Бургас и неговите трудовите хора“, „Песни за Варна“.

• 1985 – Заслужил артист на Народна република България
• 2008 – Почетен знак на президента на Р. България Георги Първанов
• 2009 – Заслужил артист на Руската федерация с указ на президента на Русия Дмитрий Метведев