Н.А.КУН - Старогръцки легенди и митове
Четвърто издание, Преведе - Н.Мънков, 1969г. 

ГРЪЦКИТЕ ГЕРОИ В МИЗИЯ - страница 300! 

       Всичи герои и техните войски се събрали в пристанището Авлида, за да отплават оттам за бреговете на Троя. На морския бряг се струпала грамадна войска. Тази войска брояла сто хиляди въоръжени воини. Тя трябвало да бъде пренесена до Троя с 1186 кораба. Преди тръгването всички предводители на войски, великите герои, се събрали под сянката на един столетен чинар при олтарите, за да принесат жертви на боговете и да им се помолят за щастливо плаване. Изведнъж изпод един от олтарите изпълзял ужасен змей, червен като кръв. Извивайки на обръчи грамадното си тяло, змеят бързо полазил нагоре по чинара, почти до самия му връх. Там имало гнездо с осем пиленца и женска. Червеният змей погълнал и женската, и пиленцата, а след това се превърнал в камък. Изумени стоели героите под чинара: те не можели да разберат какво означава това знамение от боговете. Но мъдрият прорицател Калхас им открил смисъла на поличбата. Той казал на героите, че ще им се наложи девет години да държат Троя в обсада, тъй като змеят погълнал девет птици, и едва на десетата година след тежки усилия ще превземат великата Троя. Думите на Калхас зарадвали гърците. Изпълнени с надежда за благополучен изход на предприетия от тях поход, те спуснали корабите си във водата. Един след друг корабите отплавали от пристанището Авлида. Ударили гребците дружно веслата и грамадната флота на гърците потеглила бързо към бреговете на Азия.
     След като плавали известно време, гърците спрели край бреговете на Мизия. Тук управлявал Херкулесовият син, героят Телеф. При неговите владения именно спрели гърците. Те били убедени, че са стигнали до бреговете на Троя, и започнали да опустошават владенията на Телеф. Телеф събрал войската си и я повел да защитава владенията си. Започнал кръвопролитен бой. 
     В боя встъпил Ахил с верния си приятел Патрокъл. Патрокъл бил ранен, но без да обръща внимание на раната, той мъжествено се биел рамо до рамо с Ахил. 
     Най сетне след големи усилия Ахил успял да принуди Телеф да избяга. 
     Настъпилата нощ дала възможност на Телеф да се прибере в своя град и да се затвори в него. Рано сутринта гърците започнали да събират телата на падналите воини и едва тогава разбрали, че са се били не с троянците, а с мизийците и техния цар Телеф, Херкулесовия син. Гърците се натъжили: те значи се били със своя съйзник, а не с враг. Гърците склйчили мир с Телеф и той обещал да им помага. Отказал само да замине с тях в похода им срещу Троя: Телеф бил женен за една от Приамовите дъщери и не искал да войва срещу тъста си. 
     След като погребали падналите в боя, гърците напуснали Мизия и отплавали по-нататък, към бреговете на Троя. В открито море изненадала флотата на гърците страхотна буря. Страшни вълни като планини се издигали от морето. Бурята разпръснала като леки трески корабите на гърците. Те объркали пътя. Дълго блуждали гърците по морето и най после се завърнали в Авлида. Един след друг пристигнали гръцките кораби в пристанището, което тъй неотдавна били напуснали, за да отплават за великата Троя. Първото действие от похода им завършило с неуспех.
............................................

Живи и здрави!
Поздрави! 

................................ 
TROY - Троя (филм) - Премиера, USA - 13 май 2004г.

........................................ 
Троя
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за митичния град. За филма вижте Троя (филм).

Археологически план на хълма Хисарлък
Троя (гръцки Τροία или Τροάς, а също и Ίλιον) е древногръцки град, сцена на Троянската война, описана в "Илиада" - едната от двете древногръцки поеми, приписвани на Омир. Намира се върху полуостров наричан в древността Троада, който е най-западната част на Мала Азия, на крайбрежието на Егейско море край пролива Дарданели.


Бутафорният Троянски кон от филма "Троя", подарен от Брад Пит на турския град Чанаккале в околностите на който са снимани някои сцени.
През 1870 германският археолог Хайнрих Шлиман започва разкопки в района. По-късни разкопки показват, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Един от най-ранните градове (Троя VII) често се идентифицира с Омировата Троя.

Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Анатолия и на средиземноморския свят. През 1998 г. Археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Открити културни пластове[редактиране | редактиране на кода]
Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:

Троя I 3000-2600
Троя II 2600-2250
Троя III 2250-2100
Троя IV 2100-1950
Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
Троя VIh: късната бронзова епоха, 14-ти век пр.н.е.
Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 пр.н.е, най-вероятният "кандидат" за Омировата Троя.
Троя VIIb1: 12-ти век пр.н.е.
Троя VIIb2: 11-ти век пр.н.е.
Троя VIIb3: допреди около 950 пр.н.е.
Троя VIII: около 700 пр.н.е
Троя IX: Елинистичната епоха, 1-ви век пр.н.е.