И, за любителите, стр.272 от книгата...
" Опитах се да поразредя срещите си с господин Акоста, но изкушението беше твърде голямо. И тогава един ден господин Акоста и трима негови приятели ми предложиха да направя нещо, което и самият той никога не бил правил: ДА ХВАНЕМ ЖИВ И НЕВРЕДИМ ЛЕШОЯД. Той ми обясни, че лешоядите в този край са огромни, с разтег на крилата към метър и половина-два, а тялото им е със седем различни вида месо и всеки от тях служи за различни лечебни цели. Каза, че е желателно тялото му да не се наранява. Лешоядът трябва да се умъртви с успокоително, а не насила. Така че изкуството било да се заловят живи, нещо, което той никога не бил правил. но сега преценил, че с моя помощ и заедно с тримата си приятели ще успее. Увери ме, че това било единственото му заключение, до което стигнал след като стотици пъти наблюдавал поведението на лешоядите.
- За тази цел ще ни трябва умряло МАГАРЕ - каза той ентусиазирано. - Вече го имаме.
Той ме погледна, очаквайки да попитам за какво му е умрялото магаре. Понеже въпрос не беше зададен, той продължи: - Ще изкормим вътрешностите му и ще закрепим отвътре няколко пръчки, за да може търбухът да запази формата си.
- При лешоядите водачът на ятото е царят - той е най-едрият, най-умният - продължи той. Никой няма по-остър поглед от него. Затова именно е цар. Именно той ще забележи умрялото магаре и пръв ще кацне върху него. Ще кацне откъм подветрената страна, за да подуши, че наистина е умряло. Вътрешностите, които ще изкормим, ще сложим до задницата на магарето - така ще изглежда, сякаш ДИВА КОТКА вече си е похапнала от него. После мешоядът лениво ще се приближи до магарето. Няма за къде да бърза. Ще доближи на подскоци, размахал криле, и накрая ще кацне на трупа на умрялото магаре и ще започне да кълве корема. Ако преди това не го закрепим на земята с пръчките, може да го преобърне. После ще застане неподвижно за известно време - това ще е знак за останалите лешояди да дойдат и накацат наоколо. Едва когато три-четири от тях кацнат на земята, тогава царят-лешояд ще се залови за работа. 
- И каква е моята роля във всичко това, господин Акоста? - попитах аз. 
- Ти ще се скриеш вътре в магарето - каза той с невъзмутим вид. - Няма нищо, ще ти дам чифт специално направени кожени ръкавици, а ти ще седиш и чакаш, докато царят-лешояд разкъса с огромния си, мощен клюн ануса на умрялото магаре и провре вътре глава, за да запомне да яде. Тогава ти ще го сграбчиш за шията с две ръце и няма да пускаш. 
- Ние с тримата ми приятели ще се прикрием в дълбокия овраг и ще чакаме там готови на конете. Аз ще наблюдавам операцията с бинокъл. Щом видя, че си го страбчил за шията, ние пристигаме на пълин галоп, хвърляме се върху лешояда и го хващаме! 
- Ще можете ли да надвиете такъв лешояд, господин Акоста? - попитах аз. Не че се съмнявах, но просто исках да се уверя. 
- Разбира се! - каза той с най-голяма убедетелност. - Ние всички ще носим ръкавици и кожени гамаши. Лешоядът има много силни нокти. Могат да пречупят един пищял като сламка. " 
......................................................... 
Живи и здрави!  
Поздрави!

Има една поговорка:
- Покажи му дамън (домът), вратата сам да си я намери!
И тогава, аз нямам никаква вина! - всичко съм казала!

Поздрави!