Прочетен: 328 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2016 01:24
https://www.youtube.com/watch?v=48XfMRxp6IM
Helena Paparizou - My Number One (Live at Eurovision 2005)
https://www.youtube.com/watch?v=H8LvfpP52Kk
И тейзи двете съм ги запомнила, а не че не помня и нашето Българско участие... И не, че не бяхме добри - ...
Песенен конкурс „Евровизия“ от Уикипедия, свободната енциклопедия Участнички от 1956 досега: Участвали са поне веднъж Никога не са участвали, въпреки че имат това право Кандидатствали са за участие, но по-късно са се отказвали Участвали са като част от друга държава, но никога като суверенна държава
Песенен конкурс „Евровизия“ (на английски: Eurovision Song Contest; на френски: Concours Eurovision de la chanson) е телевизионно предаване, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия. Провежда се ежегодно от 1956 г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.
Конкурсът се излъчва всяка година от 1956 г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 100 и 600 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ – Австралия,Канада, Индия, РЮА, Южна Корея, САЩ и други. От 2000 година конкурсът може да се гледа и онлайн. През 2016 година Поли Генова поставя рекорд за България като се класира на престижното 4 място.
Съдържание [скриване]
История[редактиране | редактиране на кода]
Конкурсът се провежда за първи път през 1956 година в Лугано, Швейцария. Тогава в него вземат участие 7 държави – Нидерландия, Швейцария, Италия,Люксембург, Белгия, Германия и Франция, всяка от които е представена от 2 песни. В периода 1957 – 1998 към „Евровизия“ се присъединяват нови 29 държави, а между 2000–2015 – още 16 страни.
От 2004 година е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ (Великобритания, Германия, Испания и Франция) и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в „полуфинал“. 10-те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През 2008 това правило е променено – обособяват се 2 полуфинала с по 19 участника, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само Голямата петорка (Италия от 2011 г.) и страната-домакин на конкурса.
В момента песните се оценяват по смесена система. На полуфиналите със зрителски вот се избират девет от песните, а десетата е избор на от общия сбор от гласовете на националните журита във всяка участваща страна. На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50% зрители – 50% жури. Тази система е въведена през 2009 година. До 2008 е в сила друга – песните се подреждат единствено от телефонно гласуване, което обаче е изключително оспорвана практика главно заради „политическия и съседския вот“. Определяне на победителя чрез жури или „смесен вот“ (50% жури и 50% публика) е било използвано и в миналото.
Най-малкият резултат, с който е спечелена Евровизия е с 18 точки през 1969 г., защото тогава печелят едновременно 4 страни, а най-големият засега е през 2016 г. - 534 точки.
Дебюти[редактиране | редактиране на кода]Издание | Дебютиращи страни |
---|---|
1956 | Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Франция, Швейцария |
1957 | Австрия, Великобритания, Дания |
1958 | Швеция |
1959 | Монако |
1960 | Норвегия |
1961 | Испания, Финландия, Югославия |
1964 | Португалия |
1965 | Ирландия |
1971 | Малта |
1973 | Израел |
1974 |
Няма коментари Търсене
|