Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2018 08:38 - ДЕН ПЕТИ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 3803 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Днес отново поспах. Кръвното ми е 159/80, пулс-78, тегло-78,3. Духът ми е спокоен. `движа се нормално. Шетам из къщи, чета и решавам много приятни трудни ребуси и сканди. Все пак, мозъкът е инструмент и ако не го употребяваш-ръждясва.
Сега ще ви разкажа за втората ми сериозна гладна стачка. Имах и още няколко малки по за три дни в подкрепа на Петър Манолов, на протеста на българскит мюсюлмани в Делиормана и 10 дни в подкрепа на гладната стачка на бай Илия Минев.
На 20 април ме върнаха в Стара Загора. Присъдата ми бе отменена. Захраних се малко по малко и незабавно поднових каузата си. Проведох множество разговори и интервюта с радиостанциите "Свободна Европа", "Дойче веле", ББС и "Гласът на Америка". Наложи ми се да отида до Бобов дол в края на април. По пътя написах стихотворението "Гладна стачка". Пускал съм го много пъти и го има в самиздадската ми стихосбирка"Бели диарбекирски нощи", а по-късно и в стихосбирката ми "Ноктюрно", която излезе в над 7 хил. тираж. Ако се намери издател, бих я пуснал отново, за да видите, че и сега би била актуална, сякаш е писана днес.
А ето и стихотворението "Гладна стачка".

  ГЛАДНА СТАЧКА   

Тя идва предпоследна. 
След нея е смъртта. 
Със ацетонов дъх 
и дъх на нещо гнило.
Превръща във енергия 
стремежа на плътта, 
за да получи вяра 
във онази страшна сила, 
която в миг разкъсва  
физичните закони, 
телепортира воля 
със скоростта на мисъл, 
преодолява орбити 
и догми, и канони, 
и стига до човека 
на живот орисан.   

Ний всички сме 
във гладна стачка. 
Нима наистина 
не знаете защо и как? 
Огъват се краката ни 
при по-голяма крачка. 
Боли измъченият 
от глада гръбнак.   

Гладът за свобода- 
всеобща гладна стачка. 
Гладът за красота- 
безсрочна гладна стачка. 
Гладът за истина- 
щафетна гладна стачка. 
Гладът за светлина- 
безкрайна гладна стачка.   

Хе, вие, гладните! 
Все още ли очаквате отгоре, 
от тази окопана шайка на баира 
хамбарите със светлина да ви отвори
и къшей свобода да ви сервира?   

Днес истината само 
е кръвната ни захар! 
Подкрепящата длан- 
хемоглобин! 
Изчакването- 
това са повече урати! 
Лъжата и страхът- 
билирубин!   

Не идва предпоследна тя. 
Това е мое мнение. 
След общо взето скучния антракт, 
Смъртта е предпоследното явление. 
Безсмъртието е последен акт.  

27-28.04.1989 г. Ст. Димитров/Дупница/-Ст. Загора

От ДС се опитваха да ме кандърдисат усилено да напусна България. Обещаваха ми задграничен паспорт, виза и джобни пари. Посокта и мястото мога да си избера сам. Само трябва да подпиша, че искам задграничен паспорт до едикъдеси. Отговарях им стандартно, че съм неграмотен и не мога да се подписвам.
През това време нещата с т. нар. "Възродителен процес" се усложниха невероятно.Оказа се, че в Делиормана и Родопите са гладували щафетно в моя подкрепа. В Делиормана излязоха на протест. Направиха шествие, при което бяха застреляни няколко души. И досега няма осъдени за това убийство на 7 или 8 български граждани. Дори и морално. Нещата се усложниха и за това, че на 29 май в Париж трябваш да се състои международна конференция за правата на човека, като специално за т. нр. "Въродителен процес" беше отделено основното внимание. Бях поканен, но отговорих, че ако напусна България-няма да мога да се върна повече. 
На 26 май сутринта ми се обади непознат женски глас и поиска среща с мен в центъра на Стара Загора. Представи се като туркиня от Разград. Казах на майка ми, че ако не се върна или съм арестуван, или съм изхвърлен зад граница. За убийство вече нямаше възможност, защото бях твърде известен сред политическите ръководства на Западните страни и интелектуалците в европейските страни бяха реагирали с протести до българското държавно ръководство.
На около 300-400 м от къщи до т. нар. "Новата баня" в Стара Загора ме заградиха мълниеносно с три коли и ме прибраха за секунди. Качиха ме на една кола и потеглихме в посока София. На около 20 километра от Стара Загора спряха до една корийка и ме свалиха от колата. Бяха трима. Заведоха ме в корията, извадиха пищовите и седнаха. Веднага ми стана ясно, че това е театро, при което аз да побягна и да бъда застрелян в гръб. Казах им: "Момчета, я да видя с какви патрони са ви заредени пищовите?". Те се обадиха по радиостанцията, заведоха ме отново до колата и потеглихме. Пристигнахме до ГСУ /Главно следствно управление на ДС" в Лозенец. Вкараха ме в килия №20 и ми пуснаха радиото, по което Тодор Живков имаше дълго изявление относно "правилността" и "историческата сраведливост" на т. нар. "Възродителен процес. Първите дни се хранех, но започна странно да ми се вие свят. Килията беше не повече от 4-5 кв. м.и нямаше дневна светлина. Отказах да се храня и поисках лекарски преглед. Дойде някакъв с бяла манта, който не се представи. Премери ми пулса и кръвното и ми предписа някакви хапчета, които надзирателите редовно ми носеха. Хвърлях ги там, където хвърлях и храната-в кофата, предназначена за тоалетна. На разходка ме водеха на последния етаж в една по голяма стая, в центъра на която имаше тенис маса. Обикалях около нея като заключен мотоциклет и се прибирах в килията. Имах разговор с един от заместниците на ген. Коцалиев-директор на ГСУ. Поисках среща с майка ми, но такава ми бе отказана. Дадоха ми гаранция, че храната, която ми дават е нормална и надзирателят ще я опитва преди аз да се нахраня.
Държаха ме там 63 дни, след което ме закараха в ЦСЗ /Централен софийски затвор, където престоях около месец и малко. Стоях в килията без да ме извеждат на т. нар. "каре", без да ми осигурят среща с адвокат или близък човек и изобщо в пълно нарушение на чл. 12 от ЗИН /Закон за изпълнение на наказанията". При това положение на 3-ия ден обявих гладна стачака с искане да се изпълнява ЗИН. Започнаха да ме извеждат на каре, но останалата част от закона не изпълниха. На 9-ия ден, по врме на разходката ми прилоша, зави ми се свят и седнах. Веднага ме откараха в зтврническата болница и се опитаха да ми влеят хранителни вещества. Отказах. Дойде началникът им и ме попита защо. Не му обърнах внимание. Дойде една докторка, фамлията и бе Проданова, и нареди на трима надзиратели да ме фиксират на леглото с белезници и кожени ремъци. Оказах съпротива, но ръцете ми бяха заключени с белезници за рамката на пружината, а краката ми бяха фиксирани с ремъците отново за рамката на пружината на леглото. Опитаха си да ми влеят банка с хранителни вещества, но аз се извивах, доколкото ми позволяваха белезниците и иглата се извади. Продължиха с дупченето, но аз отново успях да извадя иглата. Тогава извикаха отново тримата надзиратели. Един ми седна на краката, а останалите ме държаха за ръцете. Така продължи около 20 дни. Вените на двте ми ръце бяха надупчени като дамски дънки, както е прието да ходят сега младите момичета. Когато ме фиксираха пеех с всичка сила идиотската лесен "Широка страна моя родная". Така ми дойде на посещение и Янко Янков, който беше по същото време политически затворник и работеше в цеха за обувки. За да го заведат в болницата се пробол с работния нож. Завели го болницата и той намерил начин да влезе в болничната ми стая за минутка.
При ареста майка ми не знаела къде съм и тръгнала по милиции, ОК на БКП. На осемнадесетия ден отишла в София в Главна прокуратура. Поискала срща с Главния прокурор /по онова време това беше Васил Мръчков/. Дали и пропуск и тя се качила в кабинета му. Секретарката я въвела в кабинета и майка ми се представила като майка на Николай Колев-Босия. Мръчков я погледнал и казал, че Главният прокурор е в чужбина. Представяте ли си! Майка ми се върнала на пропуска и попитали защо не са и казали, че Мръчков е в чужбина. Един висок човек с плешива глава и го казал в кабинета. "Ами това е Главния прокурор" и казали от пропуска. Тя се върнала, но кабинетът вече бил заключен.
Стачката ми продължи 23 дни.Със седемте дни в ГСУ-30 дни. На 4 септември ме изгониха от ЦСЗ. Претеглих се. Тежах 49 кг.
 



Гласувай:
5



1. nedovolen - Покъртително стихотворение и р...
17.06.2018 08:59
Покъртително стихотворение и разказано преживяване.
Ще продължа в твоя дух от ”Широкая...”:
”Наше дело право, победа будет за нами”!
цитирай
2. bosia - До Недоволен
17.06.2018 09:55
Наше дело-право дело! Победа будет за нами!
А ето и текста на "Широка страна моя родная"

Широка страна моя родная!
Много в ней лесов, полей и рек!
Я другой такой страны не знаю!
Где так вольно дышит человек! и т. н. ит. н."
Ако ви прави впечатление, т. нар. "руски език" е чиста проба развален български.
цитирай
3. nedovolen - Благодаря! Да, така е, Бос, ра...
17.06.2018 12:56
Благодаря!
Да, така е, Бос, развален Български. Те и др. езици са такива, но може да го потвърди друг човек. Което го е извършил вече.

А песента е великолепна, като България, но не в това време и на това място!
Наверно понял, блядь! Извините, пожалуйста, я Вас не хотел обръйзгать!
:)))
цитирай
4. krassko - Кръвното ти е високо. Вземи някакъв ...
17.06.2018 21:49
Кръвното ти е високо. Вземи някакъв диуретик и го свали на 120/80.
И килограмите са ти доста, опитай да не ядеш хляб известно време.
Успех!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11736877
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031