Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2018 10:18 - НА ГОСТИ НА КОНКУРСА “ПИЙАНО НАТПРЕВАР” В БИТОЛА - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 2763 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 14.10.2018 10:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 

   Във втората част на постинга ми продължавам с природата на Македония, като специално внимание ще отделя на Битолско, според мен най-красивото кътче на Македония.

    От доста години пътувам към Македония, като съм отсядал в Битола и Гевгелия, където се провеждат музикални конкурси. Пътувал съм и до Скопие, град, от който имам много неприятно впечатление, макар в него да има 16 метров кон и – такъв голем друг в света нема! – и навсякъде да пише Александър Македонски. Това е град-недоразумение, в който да се живее е наказание. В момента всеки четвърти македонец е скопянин.

   За Македония се пътува през един от трите гранични пунктове – Гюешево, Делчево или Златарица. Предпочитам да влизам в Македоония през Гюешево, защото след него се пътува под една от любимите ми планини, Бясна кобила, а от ляво остава друга красавица, Осоговската планина. С крайчеца на окото си поглеждам към Бясна кобила и различавам всичките й върхове, където съм бил, обходил съм и криволичещото й било, до 1919 г. граница между България, Македония и Сърбия. Тази планина е един шедьовър на Балканите. Тя е лесно дъстъпна от Босилеградско, където днес се пътува свободно, а с джип се достига билото и се пътува по него. Излизайки от долината между тези две планини, пътят през Македония преминава между други по-ниски планини с осечени гори. Не мога да кажа, че изгледът е приятен. Размислям се как може такова безумие - невъзпирани от законите просташки ръце да унищожат /за метровици!/ гората, разрушавайки за столетия напред жизнената си среда.

     Когато ползвам втория граничен пункт, предпочитам да пътувам през планините Влахина, Малешевска и Огражден, достигайки перпендикулярната им планина Беласица. Тази планинска верига, започвайки от Беласица, после продължава по границата ни с Македония и Сърбия и достига чак до град Бяла Паланка в Сърбия. Понеже съм я изминавал определям дължината й на около 500 км. Най-красива е природата след Делчево. По следващате две планини дърводобивниците също яко са поработили, увреждайки природата на много места. Този път минава на голяма височина и се спуска към Струмица, намираща се между планините Огражден и Беласица.

    Третият граничен пункт е този през Златариица. Пътят след него преминава под планината Беласица, но не от тук, а от пътя от Дойран към Кулата се разкриват нейните красоти. Там е огромният язовир Керкини.

     Източната част на Македония е предимно селска, като хората живеят по полупланините в долини и по полета с бедна песъклива почва. Бедни са и хората, но не както в Сърбия, тия са по-добре материално. Прави впечатление, че ако преди десетина години наавсякъде в тази част на Макеедония нивите и градините бяха обработени, вече част от тях запустяват. Причиината за това е миграцията на населението към големите градове, на първо място Скопие и пътуването на гурбет. В това отношение ние също имаме принос, защото македонците могат да придобият двойно гражданство, а с него и правото да пътуват и търсят работа в ЕС.

     Македоония в днешните си граници е разположена във водосборната зона на великата река Вардар. Всички реки, извиращи в Македония текат към Вардара и накрая през Гевгелия навлизат в Гърция. Източният бряг на Вардар, където живият предимно македонци е по нисък, но завършва с високи планини – Осоговска, Влахина, Малешевска, Ограждеен и Беласица, по билата на част от които преминава границата мвежду България и Македония. Западният бряг на Вардара е с  по-голяма надморска височина, следват планина след планина, всяка следваща по-висока, за да се достигне до най-високата планина в Македония, Шар планина.  От нея извира Вардара. На запад от Вардара преобладаващото население са албанци. Тази част на Македония като природа е по-красива от източната, а бисерът е югозападна Македония с център Битола.

    Скалите на планините в Македния са карстови в различно оцветяване. Има доломитизииран раровик, сиви и бели скали. Виждат се много кариери на невероятни места, а също и заводи за цимент или кули, където се изпича вар. Като природен ресурс, варовикът за Македония е като газът за Сибир. Има едно понятие, шегата на карста. Природолюбителите ще ме разберат, на останалите ще поясня. Карстът е разтворим от водата скала, процесът продължава хиляди или милиони години. Водата прорязва цели карстови планини, прави си подземни пътища, на места те се разширяват в пещери, а посоката на реките не означава, че надморсската височина на планината се снижава – реката някъде излиза от една дупка, тече като нормална река, после влиза в друга дупка за да се появи някъде си по-ниско. Само тонове оцветител, хвърлени на втичалото й могат да дадат информация къде отново се появява тази вода. При карста има и още един шедьовър, вертикални извори. Така се образуват различни езера – големи , малки, на невероятни места, някои без втичане на вода в тях. Те са над вертикален извор, като от някои дори не изтича вода, поради което са с променлив обем. Такива, но доста по-скромни по размери имаме до с. Рабиша, в Западните покрайнини в Забърдието, горе по масива на Копрен, при Смолян и Мугла.

   Езерата в Македоония преобладават в западната й част, но малки и средни езера като големина езера има и в източната й част. Едно малко езеро сред много красива природа, до което има хотел и ресторант е Тиквешкото езеро. Голяма красота е това езеро. Средни езера са Дебърскоото – и то бисер, Мавровото и др. Големите езера са три. Най.малкото от тях, при това с най неприятна околност е Дойранското езеро. Около него скатовете са сечени като за световно, преди да се достигне езерото е направо грозотия. То е заобиколено с ниски планини, и те обезлесени, обрастнали с храсти. Залесяването им и  възстановяванее на околната следа трябва да бъде първостепенна задача на самото правителство. Това езеро е на ниска надморска височина и някои места покрай него се ползватт за плаж. В него се втичат рекички от Македония и Гърция. Това си е едно вътрешно моренце със несолена вода. Такива са езерата в Австрия по реките-притоци на Дунав. По тях има много голями езера, в които една голяма река влиза и после изтича. Как не се зеапълват тези езера с пръст не мога да си обясня. Давам пример с езерото Волфгангзее, където е родена майкаата на Моцарт. На път от Виена за Залцбург това езеро трябва да се посети.

   Сега се спирам на околностите на гр. Битола.

   От запад Битола е заграден от една висока планина, наричана БабА. Ударението е върху второто А и означава Голема планина. Още не са превели турското й име. Тя е карстова планина с гори, с алпийски дял с остри върхове, много е красива, подобна е на нашия северен Пирин, но е доста по-малка от него. От нея извират малки реки, една от които /Драгор/ преминава през Битола.  Според мен основното количество вода от тази планина по подземен път достига Преспанското езеро. Не е възможно това море със сладка вода, Преспанското езеро, да се захранва само с тези рекички, ще изложа мотиви когато стигна до Охридското езеро.

    Макар и висока, тази планина е лесно достъпна. Пътува се до с. Търново и после до с. Магарево, до където има път за кола. След това се ходи пеша или се пътува с джип, който достига до най-високия й връх, Пелистер. По билото но планинита  има път за джипове, който слиза на другия й край, още по-близо да Битола. От него към Пелистер обаче пътят е доста по-дълъг и започва от по-ниска н. в.

   Колкото и красива и макар доста по-висока от следващата планина по посока на Охрид, Галичица, Баба не може да се мери с нея по природни красоти. Днес Галичица е обявена за резерват и за посещението й се заплаща. Запознати с тези красоти, немските туристи са издействали средства от Германия за строеж на екопътеки по нея, които достигат уникални природни красоти. Казах, че планиината Баба е карстова, като ще въведа една сравнителна степен, за която не съм убеден, че прави смисъл - тази е още по-карстова. А  чудатостите й, такива няма и у нас.

    За да се достигне тази планина се прехвърля планината Баба в по-ниската й част и се слиза близо до Преспанското езеро. Това езеро се намира на територията на три държави – Македониия, Гърция и Албания. Планини от трите дължави, които са около езерото го пълнят с вода по подземни водни пътища. В Гърция има още едно езеро, но свързано ли е то с Преспанското, канал ли има прокапан между двете, не разбрах. Голяма красота се вижда и натам.

    Специално отбелязвам, че Преспанското езеро е на около 800 м. н. в, с около 200 м. повече о Охридското. Преценките са мои, може да не са съвсем точни.

     За да са достигне до Охридското езеро се прехвърля красавицата Галичица. В началото се вижда само Преспанското езеро с неговите полуострови, един остров, брегова линия като кривка на чертожниците. Но всичко това е в големи размери. Пътят навлиза в гора и се изкачва стръмно. Достигайки края на суха долина, видимостта се разкрива, напред се вижда проходът на планината Галичица, от който пътят се заспусква към Охридското езеро. Предполагам че средствата за пътя са дадени също от Германия, защото този път може да бъде само панорамен, по него населени места няма. Достига се до място за разглеждане на Песпанското езеро с ръзширение за спиране на автомобилите, от което започват няколко екопътеки към двете страни на прохода /седловината/. Още малко и се достига до най-виисоката точка на прохода, от където се предприемат преходи по двете половини на планината, коята не е голяма по площ.  Височината на седловината поред мен е около 1250 м. н. в., а най-високият въх на Галичица е на юг, висок е колкото нашия Черни връх на Витоша.На север планината се спуска към Охрид.

     Планината тук много наподобява на нашата Понор ппланина  на изток от Петрохан, където са четирите ни големи понора. И тук има понори, въртопи, уврази, както при нас и както в Понор планина и в другата Понор планина в Западните покрайнини над с. Дойкинци. Тук е по-южно от България и буковите гори достигат по-голяма н. в. Красотата им е подобна на тази на нашата Понор планина, но и различна. От прохода не се виждат двете езeра – Преспанско и Охридско едновременно, но от билото на Галичица, която ги разделя и захранва частинно с вода се виждат и двете. Голяма красота. Особено чувствителен съм към красотата на карстовите планини, които преобладават на Балканите.

    Спускането до Охридското езеро е по серпантини и доста стръмно. Пътят минаваа над някакво малко село на полуосторв малко над Охридското езееро. Приближавайки езерото се вижда, че то е огромно. След слизането на неговото ниво езерото не се вижда от горите, през които минава пътя, показва се отново чак при манастира „Свети Наум”.

    Манастирът е на малко възвишение на брега на езерото, почти до границата с Албания. Всеки манастир е построен на красиво място, но това е изключително красиво. От манастира има площадка за разглеждане на езерото, а под него има кей, където спират корабчета, идващи с туристи от гр. Охрид. Такова голямо езеро съм виждал в Унгария, Балатонското, но това според мен е по-голямо. Не мога да преценя точно, но по красота е нещо върхово.

   От къде толкова много вода, за да се пълни това толямо като море езеро?

    Водата за него идва гравитачно по подземен път от Преспанското езеро, извирайки от обилен карстов извор да манастира. Видимо дебитът на този извор е далеч по-голям от този на нашия най-голям карстов извор Клептуза до Велинтрад. Средногодишно от него в езерото постъпват по 15 куб. м. вода/сек. Водата е като кристал.

    Аз съм наблядавал много извори и реки, водата в зависимост от скалите, по които преминава е с различен оттенък. В Източни Родопи водата е сива. Ако изворът е от варовита планина, водата съдържа много калций и е прозрачна като кристал. Въпреки това обаче тя отделя варовика при движението си и прави разни чудати скални отлагания, а по дъното на реките с такава вода, където те текат бавно има малки водорасли. По нашите езера в планините пък растат лютичета, които излизат над водната площ.

    До малки карстови изворчета около манастира има построени параклиси, чешми, водата на други се ползва за миниводопадчета, направени от човешка ръка. Всичко тук е много красиво, но и много подържано.

    Покрай езерото в посока Охрид има построени хотелчета по селата и ресторанти, като местата са избрани да има видимост към езерото. Нямат вид на много хпосещавани. Има и лодки за рибарите. С Албания има споразумение къде минава границата по езерото, за да не навлизат лодките на рибарите в другата държава. Ние с нашите европски карти можем да пътуваме и до Албания, до която опира това езеро,  а също и Преспанското.

   Чувал съм, че в Албания също е много красиво,  още по-красиво било в Босна. Имам желание са ги посетя, но дали ще имам възможности и дни за това, времето ще покаже.

     /Следва/





Гласувай:
5



1. rosiela - И Пелистер планина е красива и недостъпна,
18.10.2018 21:05
преди да се навлезе в Битоля.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Вероятно има смяна на имена на планината.
18.10.2018 23:42
rosiela написа:
преди да се навлезе в Битоля.


Тя се казва БабА, оето означава Голяма. Най-високият й връх е Пелистер, прилича на нашата Синаница в Пирин. Има много извори, чиито води се бутилират.
Ходи ми се натам, да се запозная подробно с този красив регион на Македония, но не мота да поема разходите, много ми е далеч...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185104
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031