Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2015 02:36 - ЕДНО ХИДРОГРАФСКО И ОРОГРАФСКО ЧУДО - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3614 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

              ЕДНО  ОРОГРАФСКО  И  ХИДРОГРАФСКО  ЧУДО

 

    Орографията и хидрографията са две от областите, които винаги са ме интересували. През изминалите десетки години с много пътувания по планините на България мисля, че придобих в тази област сериозни познания. Този непрекъсващ до сега интерес към тях е бил един от водещите към избора ми на райони за посещения по планините. Кръгът ми от интереси обаче, в центъра на който са споменатите два, се разшири с преминаващите покрай мен години, в които нямаше време за почивка и аз добавих към него още интереси,от които сега ще спомена само две области – римските пътища и оброците и античните свети места. Римските пътища са тясно свързани с орографията, в по-малка степен с хидрографията. Движейки се по планините, където римските пътища са съхранени в някаква степен, аз добивам усещане за него и започвам да го търся преди да съм попаднал на участък от него него или само на негови останки. Някаква енергия от него задейства мое непознато сетиво и аз започвам да се оглеждам, готов съм за това да си променя и плана за деня, защото времето ми е по минути.  Ако не откривам трасе на път, откривам дялани с длетата и чуковете скали от римските роби, за да се разшири трасето му по посака на скалите над някоя пропаст.Това важи и при доближаването ми до християнски оброци или скали в Източните Родопи, където има светилища на траките или само култови ниши по тях. По подобен начин хидрогрфските ми интереси обхванаха постепенно и подземните води – аз започнах да добивам  усет за наличието им под мен под внлияние на скалния строеж на на планината.

    По тези въпроси пиша и говоря рядко, защото ме обвиняват, че не съм съвсем „сам”, но аз се считам само за личност,, която не влиза съвсем в стандарта, но пък не пречи никому. И дори още по-високоа оценка си поставям – ако някой чете моите писания за природата, които изглеждат до някъде несериозни, те могат да му послужат да прогледне в природата, ако има подадине за това, което означава да е осъзнал естестненото си Божие употребление на земята или е осъзнал какво е заложено в чипа му.

 

    Като турист от дълги години, при това от класа на тези, които като ходят гледат, аз сега ще се опитам да опиша най-сложното според мен орографско и хидрографско чудо на България - Стара планина в участъка от проходите Петрохан до Витиня. Това ще стане възможно благодарение на едно друго мое качество, което съм убеден, че притежавам - силната ми зрителна памет. Както в предишните ми четири постинга от този тип аз описах части от планината от птичи поглед, същото ще сторя и сега. Този път обаче е по-сложно, защото самата планина е много сложна. Вместо едно било, което да пуска разклонения на север и юг, в този участък тя представлява четириъгълник, пресечен по диагонала от р. Искър. Размерите на този четириъгълник са доста големи. Единият диагонал от Петрохан до Витиня по въздушна линия е около 60-65 км, а другият от Курило до Роман – около 65-70 км. Планината в този участък освен типичното си било  пуска мощни разклонения, които биват наричани планини и имат свои имена, такава е напр. Врачанската. Някога тези имена са давани във връзка с ползванието и подръжката на планините от близките населени места, напр. Софийска планина, Дукатскя планини, Годечка планина. Считам за правилно ако се определя площта на една планина, в нея да бъдат включвани и териториите на производните от нея планини. Ако това се приложи площта на Балкана ще бъде променена от 10000 кв. км. поне на над 20000.

   Сложността на релефа на Балкана в този участък идва от дългите странични ридове, получили имена на планини. На север от този участък тръгват две отклонения, едното от които е наречено Врачанска планина, чиято височина достига 1500 м. н. в. Запознатите с тази тема и с историята на четническото движение знаят, че продължението на Врачанската планина, която вече не толкова висока се нарича Веслец планина. Второто отклонение от билото на Балкана на север е планината Ржана. Тази могъща планина има чалове с височината на вр. Мургаш, но тя има и много скалисти ридове, поради които най-високият й връх носи името Козница. Някога над селото Еленовдол е било пълно с елени и кози, но след приматското разработване на медните находища там – заливаха ги със сярна киселина и вадеха извлека – изворите бяха отровени, а от водата им умряха и дивите животни.

   На юг от централното било в този участък положението е още по-сложно поради едно огромно по площ разклонение от вр. Мургаш, което върви на запад успоредно на планината. Първата половина на това разклонение се нарича Голема планина, а второто – Мала планина, която има изключително сложна орография и много подземни води. Големата и Малата планина се пресичат от река Искър. Ще опиша тези отклонения когато стигна до тях. Така както от вр. Ком в посока Запад тръгва едно могъщо отклонение, наречено Видлич планина и върви успоредно на централното било на Балкана от вр. Ком чак до връх Попмартиновата чука, така друга една планина с много разклонения върви успоредно на централното било но Балкана от вр. Мургаш до река Нишава. Но това разклонение не е само, успоредно с него върви друга част на Балкана, и тя с персонално име, Понор планина, състояща се от три успоредни дяла на центраното било на Балкана и на отклонението от вр. Мургаш, преминавайки по средата между тях.

    Като тези сложности да не достигат, та този район на планината е прорязан от Искъра, идващ от доста по-старата във времето Рила планина в сравнение с младонагънатата Стара планина. Цялата дължина на Пролома от Курило до Роман е към 120 км, като по това трасе Искъра на два пъти – при Своге и при Лакатник – прави извивки до 180 градуса. Другаде пък прави клупове, като на върховете, заобикаляни от реката има останки от византийски крепости. Цитирам тази срещу Лютиброд и двете в края на селото, другият наблизо преди Мездра.

   Тази доста сложна картина сега ще се опитам да опиша. Съзнавам, че задачата ми никога не е била толкова трудна, но имам увереността, че ще се справя. Нямам непребродено кътче в тази част на планината, която посещавам по малко или по повече от вече над 40 години.

   Ще си направя този труд за да знаят хората какви природни красоти крие тази част на Балкана и че природата - околната ни среда -   трябва да се опазва. Това, което се върши сега срещу нея  не е правено вероятно и 3000 години преди маймуните. Май тогава правниците, книжниците и законниците са били на по-високо интелектуално ниво от днешните ни управници, които са готови да печелят дори от рушенето на природната скреда. Изоставената от животновъдите природа, в съчетание с чувството за безнаказаност на престъпниците, свързани с властта, местните феодали  и правосъдието – най-ниската точка на морала в държавата - стана основата за унищожаване на природната среда на планините за стотици години напред. Ливадите изчезват, горите, дивечът, кавното може да се окраде.Така крадците на околнати ни среда крадат средата за живеене и на следващите няколко поколения. Това у нас е възможно и поради ниската екокултура на хората, които не виждат връзката между унищожаването на околната среда и промяната на климата. И как ще видят това, като те са жертви на приматизацията в образованието, целта на което е да бълва манипулируеми безпросветни примати, подкрепящи тези, които ги лъжат с кльопачка, пиячка и чалга за да ги лъжат и крадат.

  

   За красотите на тази част на Балкана имам писано доста в блога ми – за Големата и Малата планина, за Врачанската планина, за Искърския пролом, за Ржана. Този път ще  погледна на тях от горе, за да ги опиша орографски и хидрографски. Мисля, че четирите ми предишни постинга бяха успешни – преценявам си ги сам, защото да се даде  преценка на такова дело е работа трудна, няма кой да стори това. Тази моя преценка ми даде самъчувствието да се опитам да опиша сега орохидрограхското чудо на Балкана от проходите Петрохан до Витиня.

 

    Проходът Петрохан е висок към 1450 м. н. в. и е бил ползван в далечното историческо минало, за което свидетелстват римските пътища през него. Той се явява кръстовище на два такива пътя, единият по билото и другият - прехвърлящ седловината от север на юг и обратно.  По-важният път е този, който пресича проходът, него съм го описвал.

    След прохода на изток билото е едно чудо. Римският път го следва, но става нещо наистина уникално, което го няма в нито една планина. Планината в ляво се издига, на дясно става обратното - вместо върхове има четири огромни понора с реки в тях и още много големи, но без реки. Билото и тези понори са явават като близнаци с един гръбначен стълб. Противоречието – от една страна върхове, от другата – огромни понори -  подсилва още повече контраста тук. От билото – единият сиамски близнак - най-добре се вижда другият – Понор планина, едно огромно по площ нещо с уникална ороходрография, която ще опиша. Тя е срасната с основната – Козница и ще се раздели на три успоредни дяла, които също ще опиша. А успоредно на тях ще тръгне и още един, този на Малата мланина, но идващ много от далеч.

      Навсякъде се виждат изоставени овчарнаци, тук е било чарство на овцете през изминалите векове. Има изоставени мандри с каменна уникална зидария, къщи, предназначени за овчарите. Мутри отнесоха декоративните камъни за мутробароците си, някогашните мандри сега са змиярници. Овчарнците по понорите пък са обезскрапени от циганите, стърчат само каменни стени. Там бе поминъкът на хората от селата около Зимевица до към 1989 г.

    Казах, че тук планината е като сиамски близнаци с един гръбнак, но много различни. Общият гръбнак ще продължи до местността Червената локва, където той ще се раздели на две. След тази местност двата гръбнака, веече разделени все пак запазват общи черти, карстовите им скали.

    Римският път набира височина и се изкачва на метри под билото, като го следва. В дясно се виждат огромни пасища в понорите, в ляво се виждат стръмните скатове към Северна България. На най-високото място на билото планината пуска разклонение, чиито три върха са по-високи от него. Тези върхове образуват рида Тодорини кукли. Това е първото разклонение на север от централното било на Балкана, нещо изключително красиво. От ляво на това било се вижда долината на р. Бързия, в дясно – дълбоката долина на р. Батуня. Тези реки са притоци на р. Огоста. Последният връх на Куклите представлява наблюдателен пункт към Северна България, към Ком и към планината след Искърския пролом. От дълбоката долина на р. Батуня се закатерва римски път, който се вие покрай един по-нисък връх, заобикаля го от север и излиза на билото, за да се влее в билния.

   Билото продължава на изток, но по него се виждат изветрени камъни и опити да се захване някъде смърч, което свидетелства за свиреп климат в този район. Източният скат на билото Тодорини кукли е каменист, скалист, той е дал името на планината тук, Козница, заради козите по тези места някога. Всичките те са избити още преди да се пръкнат мутроловците, само името на планината напомня за тях.

    Общият гръбнак продължава на изток, но скоро ще се раздели на два отделни. Това става  при Крушачия връх, където централното било на Балкана леко завива на ляво, а в дясно започват възвишенията и пропадналостите на Понора. На това място има непресъхващ водоизточник, наричан Червената локва. Където няма поточета, има такива водоизточници, защото без тях живот в планината е неевъзможен. Знам ко е този Някой, предвидил вода за животните в този безводен ройон.

   Където се разделят двата гръбнака започва дълбооката долина на реката Пробойница. Името й не е случайно, имам постинги и за нея.

   По билото на планината през вр. Крушачки, който изглежда непристъпен, но не е така по него може да се върви, като се заобикалят скали и се преминаава през горски полянки. Това е доста е трудно. По-добре е да се ползва маркираната пътека за хижите Пробойница и Пършевица. Тя преминава по южния бряг на планината, като по причини, които са ми ясни, тя е приспособена до някъде за автомобили. Мутри предприемачи, които организират тук бране на боровинки са си уредили с пари на община Своге да бъде извършено това, твърдят хората от с. Губислав. Така с джипове те си изкарват боровинкарите цигани от Берковица. Пътят се изкачва на билото и покрай изоставени овчарници се спуска на разклона за хижите Пършевица и Губислав. Това е един прекрасен понор с река и дупка в скалата предназначена за нея, но и с още много дупки за временните реки. Мясото е страхотно. Тук започва едно от най- мощните разклонения на Балкана на север, наричано в първия си участък Врачанска планина, а във втория – Веслец планина, която ще свърши чак при гр. Роман, кръстен така заради преобладаващите там цигани от племената РОми и МАНуши.

   Отклонението на този рид ще опиша подробно когато дойде време за това в писанието ми. Сега продължавам на изток, където нещата се успокояват. Планината става карстова, като може да се следва билото й, но е желателно да се върви по старите пътища, строени от трудоваците след Освобождението. Те преминават през високите махали на Губислав, достигащи почти 1400 м. н. в. Учудващо е, че в най-високата махала на Губислав все още живеят хора и гледат животни при невероятно трудни условия, докато всички къщи около тях вече са напуснати и ограбени от циганите. Водата е поне на 100 м. под стопанството им, по цяла нощ кучетата водят битки с чакали и язовци, преминават и вълци. По воя на кучетата стопаните разбират това и излизат да ги пъдят.

  Долината на р. Пробойница е дълбока, скатът на Балкана, слизащ от централното било е скалист, карстов. Скалите променят цвета си от червеникави на сивобели. по заветните места има махали с къщи от дялани камъни, някои от тях с тегло до тон. Как са ги обръщали каменарите, как са ги прекарвали с волските каруци, как са ги полагали в строежа! Егати твърдите планинци. Мислели са да живеят тук вечно. Колхолилизацията по съветски ообразец прогони хората от тук, къщите им, вече ненужни станаха плячка на безнаказано върлумащите тук ромбригади. Безнаказано, защото са електорат на ДПС, партията на задкулисието в България.

   Навсякъде, където има карстов извор има зидана чешма с поилки за животните и надпис, че това е строено то Водоснабдителната комисия между 1932 и 1938 г. Късче от рая е това място тук. Билото слиза леко към Лакатник, пътят остава хоризонтален с отклонения за разните махали и така той излиза на билото с гледка към скалите на Понор планина и на Лакатник. В ляво тече река Петра, която вае чудни скални фигури и покрай която има много пещери.

   По централното било на Балкана в Лакатник не може да се слезе, ползва се пътят по рида, който разделя реките Пробойница и Петра. По долината на общата река се достига до въжения мост на р. Искър и до ж.п. гара Лакатник.

    От гарата билото продължава на стъпала – Гарвана- Яворец-Издремеец. Това са трите следващи върха, като всеки следващ е по-висок от предищните. Вместо да се върви по шосето за с. Лакатник е добре да се мине през махала ПропАс /името й идва от пропаст/ и от там да се продължи по старите трудовашки пътища за с. Лакатник. Селото е укрито в малка падина заради ветровете тук. Срещу него от север се вижда една забележителна като местоположение махала, наричана Лице. Тя е обезлюдена, къщите ограбени от циганите. Въвеждам уточнение – разбийническите цигански набези тук хзапочват от центровете им в Своге, квартал  Тунел №8 или от Елисейна, квартал Общежитията. След селото възможностите за продължаване по билото са две. Едната е като се следва пътя за хижа Тръстения, а другата е като се тръгне в дясно, пресича се рида между Лакатник и Бов и се слезе на пътеката от с. Бов за х. Тръстеная, което е /много!/ по-красив преход. Излиза се на горното езеро.

    Тук климатичните условия въпреки големите надморски височини са добри и махалите достигат височината на езерото, което е на около 1400 м. н. в. Местността е много красива, тя предлага изглед към красивия връх Яворец, към високия вр. Издремец и към резервата Трескавец. На поляната до езерата има две останки – оброк и останки от изгорен от турците манастир от култовия хрстиянски комплекс, който запоочва от тук и продължава после по планинита Манастирище, Малата планина и Видлич, за да свърши чак при манастира „Свети Онуфрий” след с. Темска

    Билото става тясно, по него върви пътека нагоре към най-високия връх тук, Издремец. Стръмна пътека слиза надолу към манастира Седемте престол Разклонение от този връх на север слиза чак на ж. п. спирка Пролет. Голяма красота е тази пътека, и тя разширявана от трудоваците. От този връх тръгва отклонение на юг, ограничено от реките Искър и Кръстешка, и то голяма красота.

    Пътеката минава под вр. Издремец и се изкачва на затревената му дълга част. Билото завива на 90 градуса в дясно, ограничавайки красивата долина на Лесковдолската река. Следва малко снижение на тревистото било, от което на север се намира долината на с. Брезово, една от най-красивите, които съм виждал през живота си въобще! Насктръхвам в момента, защото тя се явява ппред погледа ми. Хем със северно изложение, хем изнесена напрред – уникална в пълния смисъл на думата. Причина да това е отсрещната долина на р. Габровница, зад която пък е планината Ржана. Селото е напуснато, животът на последената баба завърши трагично. Вечерта в деня, когато на бабата донесли пенсията, крадци я убиха за да я й я вземат. Прошка и на другия свят да няма за тези изроди!

    Следва нов връх на централното било, Високаата чука. Спорове при върщането на земите дали това са били ливади или гори, безкрайното проституиране на адвокати на Горското с хората, собствениици на ливадите от с. Кръстец, чито земи са били одържавени по съветски образец доведоха до пожар, възникнал на много места едновременно и опожаряване на тези гори, по вина на незвестен извършител, както е записал вероятно наблюдаващият /горенето на гората/ прокурор /примат?/. Аз имам подозрения за това, кой подпали смърчовата гора, защото после дърводобивни мутри исякоха и извлякоха обгорените дървета. От този върх започва много красив рид, който слиза в с. Батулия, няма да го пропусна. По него има заселени от цар Борис ІІІ добружанци, напуснали Добруджа заради безводието там и преквалифицирали се тук като животновъди. Събитията след Деветото и престъпността след Десетото ги прогониха и от тук, раят от пранината те замениха с панели по София. След Високата чукла централното било прави полукръг и затваря от юг изворната област на реката Свиновска, в която е разположена изоставената вече махала Свогето. Както хората питат „Кой?” и отговор няма и аз се питам как хората са живели при такива трудни условия, както те казват, при вълците и животът не е секвал. Секнаха го обаче промените тук по съветския тертип. Добре, че сме в Европа, иначе съветският модел КНДР сигурно щеше да бъде внедрен и тук, май това ни е късметът.

    Ливадите постепенно се заменят с букови гори и така ще е чак до с. Лескова махала. Красотата вече става различна, тук и там се появават горски поляни. По късите отклонения от север и юг все още има съхранени буки, пред които аз изпитвам благоговение. Под някои от тях има направени примитивни оброци с дървен кръст и скамейки. На обширна поляна на централното било  е разположен някогашният Горски дом „Чукава”, днес – собственост на ловна мутра. Твърдят, че мутрата била най-първият ловец тук, не ми казаха и той ли е от Своге от петорката ловци на предпоследния тамошен кмет. Питам се, по планината мутри, които се заформят във феодали, по Черноморието руснаци мафиоти, от които нищо добро не може да се очаква. Тези количествени натрупвания качествено измениха живота на хората и манталитета им. Вече всеки вярва в далаверата, престъпността и никой в това, че ако се труди ще живее нормално, а че това ще е повод да го окрадат или убият. Макар хората да имат тук малко или почти никаква информация, духът на злото, вилнеещ в страната се усеща и тук и то не само в унищожената от организираните престъпници природа. Злото, което всекидневно се ражда и множи в страната се усеща дори от животните, които мигрират от жизнената си среда в опит да сее съхранят, защото ще ги избият специализирани и за тях престъпници.

    След „Горския дом” пътеката, превърната в мутродърварски път започва да се изкачва леко и следва северния скат на планинаата, която тук хората наричат Чукавата. Някога – вковни буки, поляни, хора, гледащи крави, днес - кални пътища и осечена гора, това е промяната, която се извършва в планината. Мутродърварските пътища са като мрежа и се твърди, че средствата не са от Горското, защото то не играе в тази сеч - това е мутросеч - а идват от подкрепниците на дърводобивната мафия в Община Своге по перо благоустройство. Това не е сеамо тяхно дело, а е производно на мафиотите, организираните престъпници с чадърбабаити вероятно чак  от парламента. Много пари има в този бизнес, съсипването на природата, как да ги изпуснат ненаграбилите се…

    Връх Чукава е много величествен. О Софийското поле той се вижда в комплект с Козница, най-високият връх на Ржана. От Чукава тръгва могъщ рид в посока на Батулия, ограничен от реките Оградишка и Свиновска.

    Пътеката по билото достига местността Разделената вода, където извор изтича и на север и на юг по планината, бифоркация, турците наричат теи места чаталулук. От тук красотата на планината става величествена. Виждат се върховете Ком и Чукава, Козница отсреща, наподобяваща на Вихрен, също Витоша, Рила. Пишейки за този район хората винаги споменанават понятието „чудно хубавите ливади на Лескова махала”. Така е. Пътят минава покрай оброк, а металният минипараклис до древния каменен кръст е мое дело. Следва леко изкачване по тревистото било, но и то увредено от мутрите, които идват да карат по него АТВ-та и от палежите на тревите, за да поникне свежа трева. Зад най- високия връх, известен като Увеса над останки от древен манастир аз направих оброк, който цигани от Литаково ми потрошиха след неуспешен налет да крадат коне от фермата тук, за си отмъстят на пазачите на конете. Дали този етнос, със средно осем деца на семейство няма да задуши българският, както напр. пирията картофите в една неплевена нива съвсем скоро?

   Слдва още един малко по-нисък тревист връх, но пък какво огромно разклонение тръгва от него – пранината Ржана, висока колкото Мургаш. Тя трътва на север, извърта са на запад и пуска широки разклонения към Северна България. В широката й долина е разположено селото Осенов лак, и то едно от най-високите в Балкана. От отклонението на Ржана, от Балкана и от Ржана изтича една от големите реки на Балкана, Габровница.

      Планината Ржана имаше подобно на планината Козница едни от най-запазените букови гори, обиталище на дивите животни. Мутрите посякоха всичко. В подраста днес има само диви свини както в изоставените и полуразрушени къщи по градовете цигани. Там не може да се навлезе и така ще е още поне 100 години, докато гората възвърне законите си, определящи място за дивите животни, за пътеки под дърветата, да се върне предишната растителност, която вирее само под този тип дървета. Виждах посечени буки над Заножене, които биваха влачени с трактори по римския път. Някои от тези буки бяха толкова големи, че макар и с изсечени клони, трупите им не бяха по силите на тракторите влекачи и ги режеха на по-малки части, защото бяха дълги колкото фургона на тировете. Кой ще сложи край на тези престъпления, които носят много, много пари на дървените мафии и на управляващите, за да подписват разрешителните за унищожаване на природата на страната Ни съд имаме, ни прокуратура, ни полиция. Феодали, мафиоти и примати обаче – дал ни Господ бол.

    Билото става гористо и разделя Ботевградското поле, днес превърнало се символ на битовата престъпност На първо място от тези села с кръдци е Литаково. При кражба ила каквато и да е беля по Ботевградско, хората тук казват: Разбойничета литаковчета…От Ботвград до Роман и после в участъка от Видин по Дунава до мятото на вливането на р. Янтра в него и след това по поречието на р. Янтра, това вече не е България, а може би се превърна Цигания. Но тези граници вече са преминати, а подобни процеси текат в цялата страна.

    Билото тук рядко бива дарявано с по някоя полянка, отдушник на природата. Тук и там има борови гори, които са скривалище за вълци и свини. По това било има мутродърварски път, който се ползва и от мутри спортисти с офроути. По половин метър кал газят през пролетта, сигурно в това се състои големият им кеф. Пътеката слиза от билото и минава по твърди участъци под него, навлизайки в прекрасна букова гора, вече се сече и тя. Първата голяма река е Борзат, следва широката долина на р. Еловица – най-красивата според мен от извиращите от Мургаш, после Непрътка. Тези две реки ги дели Калояновият рид, царство на дивите свини заради дъбовите гори по него. Стадо свини тук веднаж вървя километър успоредно с нас, когано минавахме с жена ми и докато всичките свини не се изредиха да ни разгледат, любопитството им не секна. Неотлъчно до нас вървеше шефът на стадото, по-едър от Делян Пеевски. Допълвам, че тези свини тук са най-едрите от всичките в България.

   Има опция да се изкачи напаво вр. Мургаш, когато се дойде под него, но аз не я препоръчвам. Така както пътят вие под Мургаш, минавайки покрай изворите на р. Еловица, водата от които през  пролетта изтича от тях под налягане, после по дъбовата гора на Калояновия рид, чешмата под х. Чавдар, която е изворът на р. Непрътка – това е неповторима красота.

    Над мен е вр. Мургаш, един по-възлов връх дори от връх Ботев. От запад в него се събират 5 рида, на изток продължава само един. От Мургаш водят началото си седем реки и само по този показател той отстъпва на вр. Ботев, от който извират 12.

    След Мургаш планината някак се свива по широчина. От него продължава само едно било, което обаче също спуска странични ридове. Най-голямото е това, което тръгва на юг, после се извърта на запад и оформя Големата планина, състояща се от три успоредни рида, ще ги опиша всичките. След пресичането й от реката Искър тя се нарича Малата планина  и продлажава на Запад, като отделните й части са наричани Космата планина, Чепън планина, Въртоп планина, Три уши. Малата планина свършва по документи чак при Сливница, където имад втори пролом, повторно я разкъсва река Нишава. Продлъжението на предпланините на Видлич обаче чак до Пирот аз считам за част от Малата планина. И ако се наложи мога да докажа това като заведа там спорящите с мен.

   Билото от вр. Мургаш с леки спускания през дъбови гори и през ливади слиза на прохода Витиня, чиято височина е под 900 м. н. в. В дясно има наколко разклонения от централното било, между две от които тече река Чурекска. Аз я считам за извора на Софийски Искър. Малко след Мургаш пък се оформя дълбоко дее, Жерковското., изключително живописно. Във високата му част то има страхотна букова гора, а в по-ниската  растат най-големите габрови дървета в България. Известно е, че техният ствол е елипсовиден. Тук съм виждал габри с диаметър 100/80 см, големи колкото буките.

    Да не пропусна и едно историческо място. Малко преди Витиня има паметник за акциите на отряда Чавдар. Тук те превземаат мандра, има паметна плоча.  Втора паметна плоча има на на стотина метра от мандрата, където чавдарци са изяли кашкавала. Такава табела имаше и на женския ванастир над с. Елешница, носещо известно време името Йорданкино. Ч ювелирна акция чавдарци превземат манастира и нему се случва сък.щото както на мандрата горе в планината – всичко, което са имали за ядене, чавдалци им го изчезват. Веднага след Десетото отидох да прибера табелата от манастира, но това вече бе сторено от военните от силозите до манастира. Овенните ме притъкуваха….

    

 

    Послеслов:

    Това писание се заформи като дълго. Във втората му част ще опиша ридовете, които се отделят от централното било на Балкана, ако място и реките. Ше ими а и трета част вероятно, защото ще опиша и пътищата, а голяма част от тях са пътища на престъпниците, по които този дял на Балкана бе ограбен като природа и като битова престъпност.

 

     /Следва/

    

 

    




Гласувай:
6



1. sande - Поздравления за този знаменит трактат, посветен на българската природа!
12.01.2015 14:34
Това наистина е Чудо!

Чудо, което се не дава всекиму.

Какво притежаваме, достойни ли сме за него?

Съзнаваме ли пред бъдещите поколения отговорността си за неговото ползване и съхранение.

Тревожни въпроси поставяш, Коста, на които отговорът понастоящем е стряскащ.

Като че ли живеем ден за ден, слепи за истините.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12150726
Постинги: 4533
Коментари: 10748
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031