В главата ми са думите: 
"Земята на Ботев и Левски 
отново е робска Земя..." 
Имаме си ги и на песен, даже... Даже си пея наум...
... 
Какво ли искам да кажа? - вече се обърках и побърках... 
Защото, имаме мечти, идеали, а все някак си ни убягват в безкрая... 
Да се правя на поетеса Деса, май не става... А, що е ДЕ СА? 
Де са ни? - роднините, родата... Отвъд Границата СА... 
... 
А, Земята на Ботев и Левски, осиротя ли, да му се не види, че утре ще дойдат с дъждобрани... 
Ама, пак и много ще се измокрят.
...
Мила Родино, Ти си Земен Рай, 
твойта хубост, твойта прелест, 
ах, те нямат край! 

Поклон пред Делото и Паметта на Васил Иванов Кунчев - Левски! 
(Васил Иванов Кунчев - инициали, главни букви на името му - ВИК!, ВИК е и Крясък, Послание, и дали е случайно - да се заемат специалистите) 
... 
Живи и здрави! 
Поздрави!