Днес ще ви разкажа една кратка приказка...
Имало някакви двама приятели:
единия по-властен, по-напорист и друго по-велико. Да го кръстим, примерно Умньо;
другия бил си добричък, глупавичък и т.н. Да го кръстим Добродушко...
Били си те приятели! - Умньо казвал, Добродушко изпълнявал. И двамата работели заедно и задружно, като приятели, но... ето една от многото случки...
... Били където били пак по работа и ожаднели... Добре, но този път Добродушко, който винаги тичал да изпълнява, възроптал:
- Всеки път, аз ходя за вода да утоляваме жаждата... Хайде, поне веднъж, иди и ти... Аз, много се уморих... повече от теб работих... Иди днес ти за вода...
Попрепирали се още малко и тъй като Добродушко наистина бил доста уморен и казал, че няма сили да отиде за вода, другият, приятелят му Умньо, рекъл:
- Добре. Аз ще ида за вода, но като я донеса, няма да ти дам да пиеш...
......