"Питаш ме защо съм аз 
дохождал снощи у вас -
Как съм скочил през плета
И що съм щял да крада
...
Нощта бе тъмна като рог - 
промъкнах се като смок -
Гледам, вкъщи, всички спът - 
спеше си и ти с мъжът... "
... 
Имаше нещо и за свещи (свещ гори), ала забравих. подредените в стихове думички.. 

Живи и здрави! 
И, по-здрави да сме!

НЕЙ



Христо Ботев





Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.





Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в тъмна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.



Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам - всички спят,
спеше си и ти с мъжът.





Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.



Гледам в къщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.



Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.



Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.



Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
"Друг път", славею казах
и през плетът пак скокнах.



Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас -
ил мъжът ти, ил аз!























---



Речник:



грозен - страшен, опасен (рус.)



Стихотворението излиза за първи път в "Песни и стихотворения" и това е единствената известна редакция. Според Захари Стоянов то е създадено през 1872 г. Някои изследователи смятат, че съдържанието му е свързано с женитбата на Мария Горанова.









г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

Благодаря!
Знаех, че се казва "Ней", ала не знаех, че Христо Ботев го е изпел (изплел, написал).
Имах го, в някакви стари тетрадки записано... забравих в коя, но беше записано без автор.
А, за думичката Грозен, както я даваш по речник, страшен, опасен (навярно от угроза - на руски - заплаха) - всъщност, дали е само това, щото се съмнявам - а, бих казала, че хората (разбирай народа) казват за грозен лош, недобър, неподходящ, неудобен, ... ненавременен. Или, "За всяко нещо си има време!"
Поздрави! - на теб и/или на вас от "Литературен клуб". И, Почитания!

ПС: С хората тук, говоря на Ти, по човешки, според мене, като равни и свободни.
С други думи, всички са ми приятели и добре дошли, дори да са на различно мнение от моето.
Ако, все пак, сте екип, да ми кажете, да се поправя и да говоря в множествено число, като за повече хора / :-))), и ръченици, танци, Български,/
Защо е това ограничение? - "г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!" - последния ред от коментара ти(твоя)/ви(вашия)? ...
И, пак, Благодаря!

винаги се отзовавам и ако мога помагам. Отдавна не пиша в блога, а само чета. Това е моят псевдоним тук. Казвам се Росица. Трудно прекрачвам границата "Вие", защото приятелството тук е условно и лишено от жив контакт, но нямам нищо против, да ми пишеш на "ти".

Поздрави и успех!

Благодаря, Росица!
Аз, пък, съм премахнаха (или ги премахвам) границите и карам така...
Ако някой, обаче, настоява за "Вие", съобразявам се с границите му, и не се юркам да му искам ВИЗА за влизане, щото при Виещи, какво да правя, аз, простосмъртната...
Пиша, отговалям, коментирам на "ти", както си говоря и с близките ми и приятелите ми на живо.
За мен, всички тук в блога, са приятели... до доказване на противното, разбира се, :-)))
Благодаря ти!
Поздрави!