Прочетен: 2051 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2016 00:16
- в подправките: http://www.bg-damma.com/trapeza/produkti/5056_india-podpravki
Петте „К“-та на Индия
Куркума,
Кардамон,
Кориандър,
Карамфил,
Кимион.
(има и още подправки с "К "- примерно, Къри, Канела, ...)
Обаче, 5-те К са:
Кирпан,
Канга,
Кара,
Кача,
Кес.
.............................................
Сикхизъм от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Сикхизмът е индийска религия, първоначално проповядвана от гуру Нанак (1469 – 1539 г.). Девет гурута са последвали Нанак, но единствено Господ е смятан за истински гуру. На пенджабски, подобно на сродни думи в други индийски езици, означава „учещ“.
От гледна точка на религията, сикх е религиозен последовател, който вярва в един Бог – Сат Гуру, или „Истинския учител“, и следва сикхиските Гуру, които разкриват Неговото учение. Сикхите имат пет к-знака: кес (неподстригана коса), канга (гребен), кача (панталони), кара (гривна) и кирпан (кама).
В индийските религии като цяло, всеки религиозен учител или духовен наставник е гуру, но за сикхите понятието гуру има по-определено съдържание. Техните Гуру са Господ, в лицето на Сат Гуру. Десетте духовни водачи на сикхската вяра – от основателя Гуру Нанак (1469-1539) до Гуру Гобинд Сингх (1666-1708). Свещената книга на сикхите Ади Грантх – „Първоначалната книга“, – която е по-късно става известна и под името Гуру Грантх Сахиб е определена за последния и окончателен Гуру след смъртта на Гуру Гобинд Сингх.
Съдържание [скриване]
Основни понятия[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно Рахет Маряда, авторитетно ръководство за живота на сикхите, „сикх е всеки, жена или мъж, чиято вяра се заключава в почитането на един Господ, на десетте Гуру, на проповядваното от тях и в Гуру Грантх Сахиб; всеки, който вярва в свещената амрита на десетия Гуру и който не принадлежи към друга вяра“.
Амрита (буквално „безсмъртен“, елексирът на безсмъртието) е светена подсладена вода, която се използва в обреда на въвеждането в сикхстката общност на посветените, т. нар. Кхалса. Кхалса води началото си от 1699 г., когато я създава Гуру Гобинд Сингх. На членовете са наложени определени правила на поведение. Външно те се отличават по носенето на т. нар. пет „К“- това са пет неща, чиито названия започват с буквата „к“: кеш – коса, която не се подстригва в знак на приемане то на Божията воля; кангха – гребен, който изразява овладяна духовност; кипран – кама, подсказваща решимост да се защитава истината; кара – стоманена гривна, която се носи на китката и говори за единение с Бога и вярност към Гуру; качх – долна дреха, която е знак за морална сила.
История на сикхизма[редактиране | редактиране на кода] Хармандир Сахиб (Златния храм) – светиня за сикхитеКато религиозно течение сикхизмът възниква в началото на 16 век в Северозападна Индия. Негов основател е гуру Нанак, роден през 1469 г. в градчето Райбхол ди Талванди (днес Нанкана Сахиб, окръг Лахор, Пакистански Пенджаб)[1]. Той е пътешествал много и дори е стигал до Мека[2], а в началото на 16 век се установява в Пенджаб, близо до река Рави[3]. Тук той започва да проповядва новото учение. Гуру Нанак и неговите последователи организират добре функционираща религиозна сикска община. С течение на времето сикхите се превръщат в самостоятелна група, подобно на държава в държавата, със собствена идеология, закони, и предводители.
Десетият сикхски гуру Гобинд Сингх (от 1675 до 1708 г.) освобождава поста на наследствен гуру, като го предава на най-религиозната община – халса. Неговите приемници в качеството си на временен вожд избрират Банда Сингх, но през 1716 г. той бива заловен и затворен в Делхи[4]. След това учениците на Гобинд Сингх разделят територията, населена от сикхи на дванадесет Мисали (войнски обединения).
Сикхите водят и продължителни войни с Моголската империя и афганците, като през 1767 г. успяват да създадат своя самостоятелна държава. Отначало тя представлявала конфедерация от дванадесетте мисала, оглавявана от военни вождове. Постепенно военните вождове се превръщат в обикновени феодални князе, между които възниквали конфликти в борба за власт. През 1820-те години предводителя на мисала Сукерчакя Ранджит Сингх успява да наложи властта си над целия Пенджаб. През 1849 г. сикхите претърпяват поражение във войните с англичаните, които анексират цял Пенджаб. Последният сикхски княз Далип Сингх, (от 1843 до 1849 г.) е свален от престола, като за утеха получава пенсия.
Десетте сикхски гуру[редактиране | редактиране на кода] Сикхска държава[редактиране | редактиране на кода]В периода 1716 — 1799 г. сикхите имали собствена държава. Същата представлявала конфедерация с центрове градовете в Амритсар и Лахор. Държавата била разделена на мисали, общо дванадесет на брой. През 1799 г. сикхския лидер Раджит Сингх успява да обедини разделените мисали в империя, която през 1849 г. е унищожена от британките колонизатори при Втората англо-сикхска война.
Появата на сикхската държава става възможна благодарение на упадъка на Моголската империя, който започва в началото на 18 век. Сикхите започват серия от атаки против властта на моголите, които в края на краищата завършват с успех. Територията на Сикхската империя в периода на най-голямото си разширение обхваща:
- Провинция Пенджаб, днешен Пакистан
- Щат Пенджаб, днешна Индия
- Съюзна територия Чандигарх, Индия
- Щат Харяна, Индия
- Щат
Тагове:
За числата и буквите...
Българската писменост е възникнала около...